Уникална снимка на Земята на фона на лунния хоризонт е получена от учените с помощта на космическия апарат Lunar Reconnaissance Orbiter НАСА (LRO), съобщава НАСА.

„Изображението е просто невероятно“, казва Ноа Петро, зам. научен ръководител а проекта LRO в НАСА.

На съставната снимка се вижда нашата планета, изгряваща над лунния хоризонт над големия ударен кратер Комптън.

Сондата LRO е изстреляна на 18 юни 2009 г. и е събрала цяла съкровищница с данни с помощта седемте си мощни научни инструмента.

The post Уникална снимка на Земята на фона на Луната appeared first on Мегавселена.

Прочутият изгрев на Земята, заснет от екипажа на космическата мисия „Аполо 8“ в навечерието на Рождество Христово на 24 декември 1968 година, е публикувала НАСА.

По време на полета на „Аполо 8“ хората за първи път достигат друго небесно тяло – Луната, и влизат на нейна орбита. Полетът ознаменува началото на нова ера в изследванията на космическото пространство и в историята на човечеството.

Тогава хората за първи път напускат околоземното пространство и виждат своята планета отдалече, за първи път напускат гравитационното поле на Земята и се озовават в гравитационното поле на нейния спътник, за първи път се подлагат на въздействието на слънчевата радиация извън пределите на земното магнитно поле, за първи път със собствените си очи виждат обратната страна на Луната и изгрева на Земята над лунния хоризонт.

The post Историческият изгрев на Земята над Луната appeared first on Мегавселена.

Според бившата служителка на НАСА – Дона Хеър (Dona Hare) – три НЛО са кацнали на луната малко след легендарното кацане на Аполо. Фактите са покрити чрез операция, наречена Дядо Коледа (Santa Claus).

Бившата служителка на НАСА казва също, че агенцията манипулира хиляди снимки с Photoshop – нещо, което вече няколко високопоставени лица потвърждават.

Дона Хеър твърди, че НАСА заплашва всеки, който се опита да издаде истината. „Не ме заплашваха, че ще ме убият, но разбрах, че не трябва да говоря за това.”

Странно е да си представим, че толкова много хора лъжат за нещо, което даже не изглежда толкова нелогично. Разбира се, властите не биха искали да признаят за НЛО и извънземни, защото това би променило изцяло представата ни за живота, религията, науката, и вселената като цяло. За жалост, повечето хора не са готови за подобно събитие.

Daily Mail / EWAO

The post Три извънземни кораба при първото кацане на Луната appeared first on Мегавселена.

На 21 юли 1969 година американският астронавт Нийл Армстронг стъпва на Луната. Но и до днес битуват мнения, че кацането на Луната е велика конспирация.

Теория на лунната конспирация

В 1974 г. излиза книгата на Бил Кейсинг „Ние никога не отидохме на Луната: Американската измама за тридесет милиарда долара“ – тя става началото на разпространението на теорията за лунна конспирация. Кейсинг имал основания да повдигне тази тема, тъй като работил в компанията Rocketdyne, строила ракетните двигатели за програмата Apollo.

Като аргументи, потвърждаващи инсценировката на полетите на Луната авторът обръща внимание на казуси от „лунните снимки“ – различните сенки, липсата на звезди, малкият размер на Земята. Кейсинг също се позовава на недостатъчната техническа подготвеност на НАСА към момента на реализацията на лунната програма.Броят на привържениците на лунната конспирация бързо расте, увеличава се и броят на разобличенията на пилотирания полет на Луната. Дейвид Пърс – член на Британското кралско фотографско общество, прави по-подробен анализ на снимките, представени от НАСА. Той смята, че при липсата на атмосфера снимките на Луната трябва да са абсолютно черни, а различните посоки на тези сенки му давали повод да допусне няколко източника на осветление.

Скептиците отбелязват и други странни детайли – развяването на американския флаг в условията на безвъздушно пространство, липсата на дълбоки дупки, които би трябвало да се образуват при кацането на лунния модул. Инж. Рене Ралф вади още по-тежък аргумент – за да възпрепятстват облъчването на астронавтите, скафандрите трябва да са покрити поне с 80-сантиметров слой олово!

През 2003 година масло в огъня налива вдовицата на американския режисьор Стенли Кубрик. Кристиана казва, че сцените с кацането на американците на Луната са заснети от нейния съпруг в павилионите на Холивуд. Наскоро дори беше пуликувано видео, в което уж Кубрик сам признава режисирането на кацането на Луната.

Лунната конспирация в Русия

Колкото и да е странно, в СССР никой не поставя под съмнение полетите на корабите „Аполо“ на Луната. По-конкретно в съветската преса след първото кацане на американците на Луната се появяват материали, потвърждаващи този факт. За успеха на американската лунна програма се изказват и много съветски космонавти.

Алексей Леонов дори казва следното: „Само абсолютно невежи хора могат да вярват сериозно, че американците не са били на Луната. И за съжаление цялата тази нелепа епопея за фубрикуваните в Холивуд кадри започна именно от самите американци.“Съветският космонавт обаче не отричал фактът, че някои сцени от пребиваването на американците на Луната са били дозаснети на Земята, за да се придаде определена последователност на видеата. „Не е било възможно например да се заснеме отварянето на люка на спускаемия модул на Луната от Нийл Армстронг – от повърхността просто не е имало кой да го заснеме.“

Увереността на съветските експерти за успешността на лунната мисия била свързана на първо място с това, че процесът на полетите на корабите „Аполо“ към Луната бил фиксиран от съветската апаратура – сигналите от борда на корабите и разговорите с екипажа, и телевизионната картина за излизането на астронавтите на повърхността на Луната.

Ако тези сигнали идвали от Земята, това щяло да бъде разобличено веднага.

Пилот-космонавтът и конструктор Константин Феоктистов в книгата си „Траектория на живота. Между вчера и утре“ пише, че за да се имитира полет достоверно, е необходимо „предварително да се спусне на повърхността на Луната телевизионен транслатор и да се провери неговата работа (по предаване на Земята)… А в дните на имитацията на експедицията е било необходимо да се изпрати радиоретранслатор на Луната за имитация на радиовръзка между „Аполо“ и Земята на траекторията на полета към Луната“.

Да се организира такава мистификация според Феоктистов, е не по-малко сложно от истинска експедиция.

Също по повод лунната конспирация се е изказвал руският президент Владимир Путин, като нарекъл „пълна глупост“ версията, че САЩ са фалшифицирали кацането на Луната.

И все пак в съвременна Русия и по света продължават да излизат разобличителни статии, книги и филми по повод невъзможността технически да се осъществи такъв полет, в тях се подлагат на критика също снимките и видеоматериалите от лунната експедиция.

Контрааргументи

В НАСА признават, че ги заливат писма с едни или други аргументи, доказващи фалшифицирането на полетите, и че не са в състояние да отвърнат на всички нападки. Впрочем някои от възраженията може да се отхвърлят със знаенето на елементарните закони на физиката.

Известно е, че разположението на сенките зависи от формата на хвърлящия ги обект и от релефа на повърхността – с това се обяснява неравномерността на сенките на лунните снимки. А сенките, събиращи се в далечна точка, просто са проява на закона за перспективата. Мисълта за няколко източника на осветление (прожектори) е немислима сама по себе си, тъй като в такъв случай всеки от осветените обекти би хвърлял поне две сенки.Видимостта на развяващия се на вятъра флаг се обяснява с това, че знамето е поставено на гъвкава алуминиева основа, намираща се в движение, но горният лост не бил вдигнат докрай, което създало ефект на веене на платното. На Земята съпротивлението на въздуха бързо гаси колебателните движения, но в безвъздушна среда тези движения са по-продължителни.

Според инженера от НАСА Джим Оберг най-убедителното доказателство, че знамето е било поставено именно на Луната, е следният факт: когато астронавтите минавали до платното, то оставало абсолютно неподвижно, каквото не може да се случи в условията на земната атмосфера.

Астрономът Патрик Мур още преди полета знаел, че ням да се виждат звезди в дневното време на Луната. Той обяснявал, че човешкото око, както и обективът на камерата, просто не може да се приспособи едновременно към осветената лунна повърхност и бледото небе.

По-сложно е да се обясни защо спускаемият модул не е оставил дупка на лунната повърхност или поне защо не е вдигнал прах, макар че специалистите от НАСА го мотивират с това, че при кацането апаратът силно намалил скорост и се прилунил по плъзгаща траектория.

Вероятно най-убедителният аргумент на привържениците на конспиративната теория се състои в това, че екипажът на кораба просто не е могъл да преодолее заобикалящия Земята радиационен пояс на Ван Алън и би изгорял жив. Но самият Ван Алън не е склонен да преувеличава своята теория, като обяснява, че преминаването на пояса с висока скорост с нищо не заплашва астронавтите.

И все пак остава загадка как астронавтите са се спасили от мощното радиационно излъчване на повърхността на Луната в доста леки скафандри.

Вторачване в Луната

В горещите спорове мнозина отбелязват това, че астронавтите след всяко успешно спускане поставяли лазерни далекомери на Луната. В тексаската обсерватория Макдоналд в продължение на няколко десетилетия специалистите получавали ответен сигнал при насочване на лазерен лъч в отражателя на лунните инсталации, което се фиксирало от високочувствителната апаратура.

За 40-годишнината от полета на „Аполо 11“ автоматичната междупланетна станция LRO е направила цяла серия снимки на местата на кацане на лунните модули, фиксирайки предполагаемите остатъци от оборудването на американските екипажи. По-късно били направени снимки с по-висока резолюция, на които може да се разгледат следите от всъдехода и дори, по твърденията на НАСА, следите на самите астронавти.

Но повече доверия внушават снимки, направени от незаинтересувани страни. Например японската космическа агенция JAXA съобщила, че апаратът Kaguya е открил възможни следи от пребиваването на „Аполо 15“. А Пракаш Чаухан от Индийската организация за космически изследвания заявил, че апаратът „Чандраян 1“ е получил изображение на фрагмент от спускаемия модул.

Сега се очаква спътникът, за който руски ентусиасти наскоро събираха пари, да постави точка в споровете за лунната конспирация.

Източник

The post Съмненията в кацането на Луната appeared first on Мегавселена.

Audi представи новия си луноход на Международната автомобилна експозиция в Детройт. В сравнение с огромните алуминиеви, стоманени и карбонови чудовища около него, малкият роувър изглежда като играчка, но разбира се, ще натрие носовете на всички що се отнася до пътешествия по лунната повърхност.

Новият четириколесен Audi Lunar Quattro е дело на германският екип PTS („Учени в свободното време“) и ще участва в състезанието Google Lunar XPrize, което предизвиква ентусиасти да построят, изстрелят и прилунят луноход, който ще трябва да измине поне 500 метра по повърхността на Луната и да направи снимки като доказателствен материал. Наградата, обещана от Google е на стойност 30 млн. долара.

Очаква се роувърът да тръгне към Луната през 2017 г., казва Роберт Бьоме (Robert Böhme), който е лидер на PTS. Участието на Audi се състои основно в подобряване на колесните системи и предоставяне на технология за 3D принтиране, която позволила на инженерите да построят лунохода само от алуминий и титан, намалявайки значително теглото спрямо предишните версии.

„Много по-лек е от предишните ни прототипи и все пак успяхме да го направим точно както искахме“, казва Бьоме.

От PTS най-вероятно ще се договорят луноходът да бъде качен на борда на руска или индийска ракета. Сондата, която ще прилуни два такива лунохода едновременно, все още не е построена, но най-вероятно ще наподобява тази, използвана при мисиите Аполо.

Целта на PTS е не само да спечелят състезанието на Google, но и действително да изследват лунната повърхност, което ще помогне и за създаването на стратегии за изследване и добиване на минерали, нужни за построяване на пътища и сгради на Луната. Мястото на кацане на Audi Lunar Quattro се намира само на около четири километра от сегашното местоположение на роувъра на Аполо 17 и това ще предостави възможност на изследователите да разберат как материалите са се изменили в тежките лунни условия за последните 40 години.

Popular Science

The post Audi има нов луноход appeared first on Мегавселена.

Комети от други звездни системи може да са попаднали на Луната и има шанс да се намерят техни останки в полярните области на земния спътник.

Това смята Владислав Шевченко, доктор на физико-математическите науки и завеждащ отдела за изследване на Луната и планетите в Държавния астрономически институт „Щернберг“

„Повечето комети, които се намират в тази периферия, не са със слънчев произход, а са дошли към нас от други звездни системи… Такива комети може да попадат и на Луната. Тоест не е изключено, че в студените капани на полярните области ще открием вещество от други звездни системи, до които, ако искаме да летим, има няколко светлинни години, и засега това е в далечна перспектива.

Но да намерим вещество от други звездни системи на обект, който се намира на около три дни космически полет, би било велико откритие на съвременната наука“, заявил Шевченко по време на онлайн конференция, организирана от МИА „Русия днес“.

Той отбелязал, че всички полети в близките няколко години, посочени в проекта на Федералната космическа програма до 2025 година, ще бъдат съсредоточени към южната полярна област на Луната, тъй като именно там са били открити нискотемпературни залежи от летливи вещества, които може да са попаднали на земния спътник от космически тела от други звездни системи.

Шевченко пояснил, че в други условия на Луната протичат силни скокове на температурите. Денем в екваториалните области повърхността се нагрява до плюс 130-150 градуса, а в такива условия летливите вещества не се задържат на повърхностния слой.

Според проекта за Федерална космическа програма до 2025 година Русия ще проведе няколко непилотирани лунни мисии, включително по проекта „Луна-Грунт“, който предвижда доставка на образци от горния слой на лунната повърхност. Русия е решила да се откаже от пилотирани програми в посочения срок заради сложната ситуация в руската икономика.

The post На Луната може да има вещество от други звездни системи appeared first on Мегавселена.

Геофизици от Сиатъл (САЩ) са установили, че фазите на Луната влияят на количеството валежи на Земята. Резултатите от изследването са публикувани в сп. Geophysical Research Letters, съобщава сайтът на Вашингтонския университет.

Пълната Луна над Земята води до повишено налягане в горните слоеве на атмосферата и ръст на температурите в долните слоеве. Топлият въздух съдържа повече влага и води до повече валежи. Геофизиците са стигнали до извода, че пълната Луна увеличава количеството на валежите с около един процент.

Учените са използвали данни от 15-годишни наблюдения на японската и американската космическа агенция (между 1998 и 2012 г.) за колебанията на нивото на валежите в тропическите ширини на Земята.

За първи път изменения в атмосферното налягане, свързани с фазите на Луната, са наблюдавани през 1847 г., а на колебанията в температурите – през 1932 г. Работата на учените от Сиатъл е първата, в която са получени убедителни данни за влиянието на фазите на Луната върху валежите.

Изследването може да се окаже полезно за тестване на климатични модели на планетата.

В края на миналата година НАСА публикува видео, което демонстрира либрацията (колебанията) и фазите на Луната през 2016 година при наблюдения от Земята. На видеото се виждат либрациите, предизвикани от движението на Луната около Земята по елиптична орбита. Това води дотам, че ние можем да видим едва около 60% от повърхността на нашия спътник.

Всеки час въртене на Луната около Земята отговаря на един кадър на видеото. Благодарение на високата резолюция на снимките се виждат кратерите и движещият се терминатор (линията на раздела между светлината и сянката).

The post Фазите на Луната влияят на валежите на Земята appeared first on Мегавселена.

Ако извършите престъпление в дадена държава, срещу вас ще бъде заведено дело. Но какво се случва при териториите, които не принадлежат на никоя държава?

Ако акостирате с кораб на пристанището в Маями, подлежите на законодателството на САЩ, но няколко километра навътре в океана нещата се променят. Законите, които важат на даден кораб, обикновено се припокриват с тези на държавата, в която е регистриран.

На теория, ако се откажете от гражданството си, построите кораб и отплавате в открито море, вие сте пират. Но това определено не означава, че може да правите каквото поискате. Даже обратното, по този начин може да станете жертва на приумиците на всеки, който ви срещне. Ако бъдете убит на кораба ви, убиецът няма да бъде съден, тъй като на вашия кораб не функционира официално законодателство.

Излиза така, че се налага законите да бъдат адаптирани към постоянното напредване на технологиите. Космическите закони са доста чувствителна тема, тъй като Споразумението за открия космос от 1967 г. не покрива възможности като добив на полезни изкопаеми от астероиди, или колонозиране на други планети и луни. Нещата още повече се нажежиха, след като американския конгрес въведе любопитен закон, който позволява на американските граждани да добиват всякакви ресурси от Луната, астероиди или каквито и да било небесни тела.

Имайки предвид това, може да си помислите, че извършването на законови нарушения на Луната или другаде в космоса би останало безнаказано. Но това не е вярно. В този случай се прилага принцип, наречен „екстратериториална юрисдикция“ – даден човек би следвало да се подчинява на законите на държавата, на която е гражданин в моменти, в които не се намира на територията на никоя друга държава (ничия земя).

Това би означавало, че следвайки нашето законодателство, човек, навършил 18 години, ще има право да консумира алкохол на Луната. Но ако този човек е например американец, той няма да има това право. На борда на космически кораб или МКС важи точно този принцип – все човек е длъжен да спазва законите на държавата, на която е гражданин.

ZME Science

The post Има ли закони на Луната? appeared first on Мегавселена.

Има ли Луната тъмна страна, що е то Синя Луна и какво ще стане с нас, ако спътникът ни изчезне?

Преди 50 години – на 3 април 1966 година – междупланетната станция „Луна 10“ за първи път в историята на човечеството влиза на орбита около спътника на Земята. Изпращането на първия изкуствен спътник на Луната е осъществено от СССР. Ето и някои факти за най-близкия до нас космически обект.

Що е то Синя Луна?

В английския език съществува изразът Once in a Blue Moon („Веднъж на Синя Луна“). Нейната поява е свързано с рядко явление, когато Луната придобива синкав оттенък.

Известно е, че светлината е вълна. Бялата слънчева светлина се състои от всички цветове на дъгата и когато светлината под определен ъгъл се пречупва в капките вода, ние виждаме дъга. А ако слънчевата светлина се пречупва през голямо количество големи частици прах в атмосферата, то Луната и дори Слънцето могат да придобият синкав оттенък.

Подобно събитие се е случило на 23 септември 1950 година в канадската провинция Албърта, когато след силен пожар на торфищата небето се обвило от гъст дим с едри частици.

Астрономите наричат Синя Луна второто пълнолуние в рамките на един календарен месец. Това се случва приблизително на 2,7 години, макар че цветът на Луната не се променя. Действително „синя Луна“ може да се види много рядко.

Има ли Луната тъмна страна?

Луната няма тъмна страна – тя цялата е тъмна. Известно е, че Луната отразява слънчевата светлина, затова я виждаме. Луната се върти по своята орбита, затова и тя, както и Земята, винаги има дневна страна, осветена в дадения момент, и тъмна страна, която се намира в сянка.

Но вечно тъмна страна, на която никога не е падала слънчева светлина, не съществува.

Тъмна страна на Луната обикновено се наричат тези 41% от нейната повърхност, които не могат да се видят от Земята. Ние виждаме само едната страна на нашия спътник, тъй като за един пълен оборот около Земята тя прави точно един оборот около своята ос. За първи път далечната страна на Луната е видяна от астрономите през 1959 година, когато я е заснела съветската космическа сонда „Луна 3“.

Колко хора са ходили по Луната?

В полетите към Луната са участвали 24 души. По повърхността на спътника са ходили 12 от тях. Само трима астронавти са летели два пъти към Луната. Един от тях – Джеймс Ловел, за двата полета така и нито веднъж не стъпил на повърхността на Луната.

Неговият първи полет („Аполо 8“) е бил през декември 1968 година, половин година преди историческия полет на „Аполо 11“ и първото кацане на Луната. През 1968 година „Аполо 8“ се ограничил с влизане на орбита около спътника. Вторият полет на Джеймс Ловел се е състоял през април 1970 г. като командир на „Аполо 13“. Това е един от най-трагичните и най-известни моменти в историята на усвояването на Космоса.

Авария на борда на „Аполо 13“ прави невъзможно кацането на Луната и поставя под заплаха живота на целия екипаж. По чудо астронавтите успяват да се върнат живи на Земята. Ловел може да се нарече най-нещастният астронавт от тези, които са летели към Луната. А може да е и най-щастливият, тъй като все пак е оцелял.

По-късно Ловел пише за този полет книгата „Загубенат Луна“ в съавторство с Джефри Клугер. По мотиви от книгата е заснет филмът „Аполо 13“ с Том Ханкс в ролята на командира на екипажа. След излизането на филма става популярна фразата „Хюстън, имаме проблем“.

Могат ли да се намерят човешките следи на Луната?

Следите на всички астронавти, стъпили на Луната, ще ги надживеят с милиони години. Това е така, защото на нашия спътник няма ветрове или дъждове, които да изтрият „отпечатъците“.

Луната е покрита с дебел слой прах, образуван поради постоянните бомбардировки на микрометеорити. Заради тези бомбардировки всеки сантиметър от повърхността на Луната се преобръща около веднъж на 10 милиона години. Именно толкова живеят следите на нашия спътник.

Какво ще стане със Земята, ако Луната изчезне?

Луната е един вид стабилизатор на Земята. Тя е по-голяма от всеки друг спътник в сравнение със своята майчина планета. Затова системата Земя–Луна често е наричана „двойна планета“.

Земята привлича Луната, а Луната привлича Земята.

Земната ос е наклонена на 23,45 градуса спрямо вертикалата. Приблизително същия наклон има и Марс, там сезоните приличат на нашите, но климатът е катастрофално нестабилен. Ако ние нямахме такава голяма Луна, то оста на Земята постепенно би се отклонявала и климатът би станал също толкова негоден за живот, както и марсианският. Планетата би се колебаела постоянно, тропиците ту биха се покривали с ледници, ту отново биха се огрявали след милиони години.

Ако Луната изчезне, то приливите на Земята, които тя управлява, ще се подчиняват на гравитационната сила на Слънцето. Това може да предизвика глобално цунами, доста по-страшно и смъртоносно от това, което е връхлетяло Тайланд през 2004 година.

Аргументи и факти

The post Тъмната страна на Луната и най-нещастният астронавт appeared first on Мегавселена.

Обсерваторията Тейде, разположена на Канарските острови (Тенерифе, Испания), е публикувала видео на рядко явление – покритието на Венера от Луната, наблюдавано в сряда сутринта.

Покритието (окултация, съединение) е наблюдавано в обсерваторията на разсъмване, около 10 минути след изгрева на Луната. Земният спътник се е намирал във фаза 0,02 и е бил различим едва във вид на тънък сърп, до който се е намирала ярката Венера.

Окултациите протичат в моментите, когато някое небесно тяло се озове точно на линията между Земята и друга планета или звезда.

Най-често се наблюдават окултации на Луната с ярки звезди и планети. Например важна роля в астрономията са изиграли окултациите на Луната с квазара 3C 273, които освен останалото, са позволили да се  различи вътрешната му структура.

Нерядко и самите планети и астероиди се озовават на пътя на светлината на звездите. Например окултацията на Плутон със звезди е допринесла за изучаването на неговата атмосфера, по аналогичен начин се определят и размерите на астероиди.

Покрития могат да се наблюдават и извън Земята – например наскоро космическият апарат „Касини“ е запечатал окултацията на една от звездите от пояса на Орион с гейзерите на Енцелад.

The post Уникално явление: целувката на Венера и Луната (ВИДЕО) appeared first on Мегавселена.

„Звездата на смъртта“, в която ще се превърне Слънцето след няколко милиона години, вероятно първо ще унищожи Луната, а след това – Земята.

Изследването на учените от Харвард-Смитсъниънския център по астрофизика (Кеймбридж, щата Масачузетс, САЩ) и университета Уоруик (Ковънтри, Великобритания) е публикувано в arXiv.org.

В своята работа астронавтите са изучили влиянието на съдържанието на тежки елементи в атмосферата на белите джуджета, в каквито след време се превръщат слънцеподобните звезди, върху спътниците на въртящите се около светилото планети. Около една четвърт от тези звезди са замърсени с фрагменти от въртящия се около тях диск, състоящ се от отломки на планетни тела.

Честото попълване на този диск се обяснява от учените с разрушаването на спътниците на екзопланетите. Луните се въртят около белите джуджета по-интензивно от масивните небесни тела, привличани от звездите. Ако разстоянието между бялото джудже и спътникът стане по-малко от няколко десети от радиуса на Хил, рискът от разрушаване на луната от гравитацията на звездата нараства рязко.

Както са установили предишни оценки, един милион години са достатъчно, за да се запълни пространството около бялото джудже с фрагменти от спътници и планети, сравними с масата на Плутон. Тези елементи, падайки върху звездата, водят до изменение на нейния наблюдаван спектър.

В последно време вниманието на учените привлича бялото джудже WD 1145+017. То се намира на 570 светлинни години от Земята в съзвездие Дева. Възрастта му се оценява на 175 милиона години.

Учените смятат, че след няколко милиарда години Слънцето ще стане червен гигант и ще погълне Меркурий, Венера, както вероятно и Земята и Марс. Впоследствие светилото ще се превърне в бяло джудже и аналогично на WD 1145+017 ще започне да разрушава обектите около себе си.

Lenta.ru

The post Луната ще бъде първата жертва на „Звездата на смъртта“ appeared first on Мегавселена.

Нови данни за състава на лунната повърхност, получени с помощта на инфрачервена и неутронна спектроскопия, позволяват да се предполага, че във вътрешността на земния спътник може да има вода или водородсъдържащо вещество.

Преди мисиите „Аполо“ учените смятаха, че на Луната може да се открият следи от вода, но тя се намира близо до полюсите на нашия спътник. Когато изследователите получили първите образци от лунния грунт, то не открили никакви следи от вода или вещества, съдържащи вода, и от този момент въпросът бил приключен.

И все пак за последните десет години са получени нови данни, които отново направили актуална тази стара дискусия. Новият анализ на вулканично стъкло, добито на Луната, е установил, че във вътрешността на спътника все пак може да има вода.

Направената неутронна спектроскопия е дала смесени резултати, но ето че данните от инфрачервената са дали по-интересни изводи. Заедно те позволяват да се предположи, че под повърхността на Луната действително има вода, пише Phys.org.

Астрономите Антъни Кейс и Джъстин Каспър са предложили нов метод по търсене на хидратирани вещества – например вода. Те решили да измерят силата на протоните, излизащи от лунната повърхност, с помощта на CRaTer (Космическо-лъчев телескоп за търсене на ефекти от радиация), който се намира на Лунната орбитална сонда.

Schwadron et al. 2016

Космическите лъчи, достигайки лунната повърхност, избиват от нея протоните, които фиксира CRaTer. Учените са провели редица лабораторни тестове, използвайки ускорител на частици, за да имитират ефекта, който космическите лъчи оказват на водородсъдържащия материал.

В резултат изследователите са изяснили, че присъствието на водород – например във вода – снижава общото ниво на протонното лъчение. Оттук следва изводът, че ако около лунните полюси има вода, то сканирането в тези области ще покаже значително снижаване на протоните.

Но данните, получени от CRaTer, коригирали тази теория. На полюсите протонното лъчение се оказало дори по-високо, но инфрачервената спектроскопия е показала наличието на вещества, съдържащи водород.

Учените скоро разбрали, че причината за толкова неочаквани резултати е в страничните ефекти, които по-рано били смятани за незначителни.

Протоните и неутроните, изпускани от веществото, намиращо се под лунната повърхност на дълбочина 10 см, се сблъскват с другите атоми и протича излъчване на вторични частици.

Наличието на тези вторични протони корелира с наличието на водород. Учените веднага подложили тази теория на критика и търсят други, не толкова оптимистични обяснения на получените резултати.

И все пак използването на CRaTER за търсене на вода на космически тела се оказва принципно възможно и в бъдеще тази техника ще бъде използвана не само на Луната.

The post На Луната има вода? appeared first on Мегавселена.

Нова космическа база между Земята и Луната може да бъде построена до десетина години, съобщи Европейската космическа агенция (ESA). Британският астронавт Тим Пийк коментира, че би бил щастлив да се отправи на лунна мисия.

На пресконференция в Германия, на която се отбеляза щастливото завръщане на майор Пийк след шестмесечен престой на МКС, ESA разкри амбициозен план да изгради космическа станция, която да служи за изходна точка на астронавти да проучват Слънчевата система.

„Човешкият преден пост“ трябва да се намира между Земята и Луната, позволявайки на своите обитатели лесно да „прескачат“ както до родната си планета, така и до нейния сателит за провизии или в търсене на вода на лунните полюси.

Майор Пийк коментира, че би се върнал в космоса и заяви намерения да изпълни нова цел, а именно да стигне до Луната.

„Мисля, че лунна проучвателна мисия е мечта. Не смятам, че има астронавт, който би отказал такава възможност,“ коментира той пред репортери в Кьолн.

Дейв Паркър, ръководител в ESA каза, че космическата агенция ще бъде домакин на конференция с европейските министри по-късно тази година в Люцерн, на която ще се дискутира проектът за нова база в космоса.

„Нека ви заведа на мислен експеримент около 10 години напред във времето“, каза той. След 25-годишна вярна служба Международната космическа станция (МКС) наближава края на живота си, но сега 1000 пъти по далеч в космоса грее нова звезда.

„Преден пост на човечеството в открития космос, позициониран в точка, където земната и лунната гравитация се балансират, нещо като кръстопът в космоса.“

„Това ще бъде нашия дом в космоса, ново място, на което да живеем и да учим как да работим в космоса, нещо като базов лагер за проучване на Слънчевата система, съвсем близо до повърхността на Луната.“

По думите на Паркър, първоначално новата космическа станция ще приеме международен екипаж от четирима астронавти, които да демонстрират как може да се живее с минимум ресурси и използване на слънчева енергия, с отглеждане на собствена храна и рециклиране на вода и отпадъци.

„Те ще могат да наблюдават Луната, която остава необезпокоена от хората вече повече от 50 години“, добави Паркър. „Искаме да се върнем отново там, та ние едва одраскахме повърхността й.“

The post Нова космическа станция между Земята и Луната до 10 години appeared first on Мегавселена.

НАСА тества важен детайл от своята тежкотоварна ракета, но тестовете бяха проведени на земята. Въпреки това имаше спектакъл.

В края на 2018 г. тежкотоварната ракета SLS (Space Launch System) трябва да бъде изстреляна без пилот от космическия център Кенеди. Дотогава НАСА прави тестове и това беше вторият от тях.

Тестът беше проведен в щата Юта под режисурата на компанията за космически пътувания Orbital ATK. След запалването на 54 метровата ракета се виждаха пламъци и сив дим. Двеминутната проба е протекла според предвижданията, съобщиха от НАСА.

По време на тестовете са проверявани редица данни, свързани с начина на функциониране на преносната система, които предстои да бъдат оценявани в идните месеци. Опитът имаше за цел да провери ракетата в зимни условия като за целта SLS е била охлаждана в продължение на седмици.

При първия тест от март 2015 г. тежкотоварната ракета беше тествана при високи температури, за да се симулира старт през лятото.

Накъде ще се пътува?

Програмата SLS залага на строителни елементи, които произхождат от прекратената програма Спейс Шатъл. Сега се тества твърдо гориво за ракетата, което трябва да даде допълнителен тласък. Произвежданите от Orbital ATK твърди горива се състоят от 5, вместо от досегашните 4 елемента, което трябва да даде 25% повече сила.

SLS трябва да направи възможни мисии в открития космос. НАСА ще предостави транспорта до Международната космическа станция (МКС) изцяло на частни компании, а с новата техника в бъдеще ще бъдат предприемани нови пътувания към други дестинации. Засега все пак не е съвсем ясно, накъде ще полетят астронавтите. Официалната цел е Марс, но се дискутира и посещение на астероид.

Възможно е да се предприеме и пътуване до Луната. Шефът на Европейската космическа организация ЕSA Ян Вьорнер се застъпва силно за изграждането на международно селище на земния спътник, за което е необходимо участието на американците.

The post Огън и дим: НАСА тества тежкотоварната ракета SLS appeared first on Мегавселена.

Ако се пренесем в света на научната фантастика и предположим, че извънземни атакуват нашата планета, преди всичко трябва да опазим нейния спътник – Луната. Макар засега там да няма нито един човек, нито някакво важно за планетата оборудване и техника, Луната е от изключителна важност за оцеляването на нашия вид. Ако са враждебни, извънземните просто трябва да взривят Луната или дори само да й нанесат сериозни вреди, за да застрашат съществуването на човечеството.

Луната е играла ключова роля във формирането на естествените процеси на Земята и разбира се продължава да прави това. Луната се е появила само 30 милиона години след Земята, чиято възраст е 4.53 милиарда години. През това време Луната винаги е определяла приливите и отливите на планетарните океани. В началото на това съжителство на Земята с Луната, нашият спътник се е намирал на два пъти по-близко разстояние от нас. В резултат на това е имало много по-силни приливи. Тяхното мощно влияние е въздействало за пренасянето на въздушни маси от екватора до полюсите. Това пък е довело до ледените епохи на Земята. Те от своя страна са причина за съществени миграционни процеси повлияли върху съществуването на много видове и са предизвикали разнообразието от живи същества на планетата.

Важността на водата за молекулярните процеси при видовете живи същества и органичните материали показва, че промените в приливите може би са били природния начин да се способства за появата на основни структури на живота като нуклеиновите киселини. С други думи е много вероятно именно приливите да са подпомогнали появата и еволюцията на земния живот.

Какво би станало днес ако Луната изчезне?

Според Ноа Петро, изследовател в Центъра Годард на НАСА, ще изчезнат по-големите приливи, с които сме свикнали. Приливите ще станат значително по-малки, предизвикани единствено от въртенето на Земята около Слънцето. Това ще доведе до спад в равнището на океаните. То от своя страна ще наруши хабитата на мидите и редица други мекотели, както и на коралите и техните обитатели.  Ще бъде  нарушена цялата подводна екосистема и хранителните вериги по крайбрежието.

Наред с това Луната играе съществена роля за разпределянето на водата около екватора. Без естествения спътник тази вода вероятно би се върнала към полюсите. Това ще доведе до изчезването или рязкото намаляване на водни източници на Земята и до силен недостиг на вода на планетата.

Ледена епоха

Според Петро, има още два други сериозни ефекта, които ще почувстваме при евентуалното изчезване на Луната. Луната служи като стабилизатор на земната орбита. Ако я няма, ще усетим много сериозни промени в климата, какъвто го познаваме днес. За пример ученият дава Марс. Тази планета няма спътници, които да стабилизират орбитата й и това, според него, е довело до дългите ледени периоди там.  Ако Луната я няма, на Земята ще има дълги ледени епохи и като цяло климатът би станал мразовит. След това е възможно да настъпи затопляне. Изобщо може да се очакват екстремни климатични промени. Те ще се редуват в периоди с продължителност от 1000 до 10 000 години.

Ако Луната бъде унищожена обаче, хората ще трябва първо да решават проблема с нейните парчета. Много от тях ще останат в орбита около Земята, а някои от тях може и да преминат през земната атмосфера и да ударят земната повърхност. Ако това се случи, без съмнение ще причини гигантски катаклизми по цялата Земя. Тези части от Луната, които ще останат в орбита ще унищожат голяма част от спътниците, които сега обслужват земния живот. Това значи край на комуникациите и на живота, какъвто го познаваме. За щастие не се очаква в скоро време някой да взриви Луната, заключава Ноа Петро от НАСА.

The post При атака на извънземни, пазете Луната! appeared first on Мегавселена.

Британски учени твърдят, че лунната повърхност е нашарена не само с кратери от удари, но и от светкавици, образувани от статичен заряд, който се натрупва в покриващия я фин прах, съобщи в. „Дейли мейл“.

Електрическият заряд се натрупва от слънчевите частици и се освобождава експлозивно. Образувалите се светкавици разтопяват и изпаряват пръстта, наричана реголит. Това може да обясни защо повърхността на Луната е толкова очукана.

Според учените от университета на Ню Хемпшир в Дърам електрическият заряд се натрупва повече в тъмните райони на Луната, където е по-студено. По техни изчисления 10 – 25 процента от праха там е разтопен по този начин.

Подобна електрическа активност може да създаде проблеми на бъдещите лунни мисии, които са в постоянна сянка, защото ще повлияе на електрониката.

Следи от тези светкавици може да съществуват в лунните мостри, донесени от астронавтите от мисиите „Аполо“. (БТА)

The post Повърхността на Луната била „очукана“, заради светкавици appeared first on Мегавселена.

Бомбардирана от комети, астероиди и многобройните им отломки, лунната повърхност се подлага на нещо като пластична операция на всеки 81 000 години, сочат резултатите от изследване, цитирани от Франс прес.

Те разкриват, че новите кратери, формирани в резултат на тези чести сблъсъци, са повече, отколкото се смяташе досега.
Като изследвали снимки на НАСА, учени открили също хиляди едва доловими промени в повърхността на естествения спътник на Земята.

„Учените ги тълкуваха като белези от вторични сблъсъци, които преобръщат няколкосантиметровия слой прах върху лунната повърхност, без да се образуват кратери“, поясни експертът Андрю Мичинсън.

Според учените, лунният реголит се е преобърнал напълно за около 81 000 години, т.е. 100 пъти по-бързо, отколкото се предполагаше.

Луната продължава да е белязана от кратери, защото изключително тънката й атмосфера не може да попречи на малките метеорити да стигнат до повърхността й. Земята е защитена от плътна атмосфера, която успява да спре многобройните отломки.

Екип под ръководството на Емерсън Спейърър от университета на Аризона използвал събрани от космическия апарат „Лунар рикънисънс орбитър“ данни, за да изследва формирането на нови лунни кратери. Били сравнени снимки, направени в различни периоди от „Лунар рикънисънс орбитър“, който бе изстрелян през 2009 г. Така било установено наличието на 222 нови кратера.

Учените заключили, че около 180 кратера с диаметър най-малко 10 метра се формират ежегодно на Луната, т.е броят им е с една трета по-голям, отколкото предвиждаха досегашните модели. Резултатите от изследването са публикувани в сп. „Нейчър“

The post Лунната повърхност се преобръща напълно на всеки 81 000 години appeared first on Мегавселена.

Миналата година Европейската космическа агенция (ESA) обяви плановете си за построяването на постоянна лунна база, наречена Лунно Село (Moon Village), което трябва да е следваща стъпка, надграждаща Международната космическа станция. Според замисъла, новата база на Луната трябва да се реализира през 2024 г. Лунното село е част от концепцията Космос 4.0, дефинирана от генералния директор на ESA Йохан Дитрих Вьорнер, която предвижда космическите изследвания вече да не са монопол на публичния сектор и да станат отворени и за частни организации.

Вьорнер казва, че парченцата на плана вече започват гладко да се наместват. След последната среща на 22-те страни – членки в Люцерн, Швейцария концепцията Космос 4.0 има събрани 10,3 милиарда евро обещано финансиране.

Не липсват обаче и разочарования, тъй като програмата за въздействие върху астероиди се е провалила от гледна точка намиране на финансова подкрепа. Програмата трябваше да е нещо като отбранително учебно упражнение, което щеше да използва ноу-хау и технологии на НАСА.

ESA не е единствената агенция, която гледа към Луната. Британската архитектурна компания Foster + Partners изработи дизайн на собствена версия на надуваем лунен хабитат с купол, способен да предпазва обитателите от космическата радиация и боклуци. Проектът на Google Lunar Xprize също предизвика световната научна общност да се стреми към Луната. В надпреварата са и космическите агенции на Индия, Русия, Япония и Китай.

Марс е фокусирал вниманието на НАСА и Илън Мъск, но построяването на колония на Червената планета вероятно ще отнеме доста повече време, отколкото селище на Луната. Еднопосочно пътуване до Марс с днешните технологии отнема около 3 години, без да броим подготовката, което е една от причините времевата рамка за колонизиране на планетата да е заложена широко за периода след 40 до 100 години. Пътуване до Луната от друга страна отнема около 3 дни. Тъй като ESA планира да строи структури с помощта на 3D – принтиране с материали от лунния реголит, каргото, което трябва да се „качи“ до Луната, би било много по-малко.

За някои хора парите и усилията, които се влагат в космически изследвания са чиста загуба на ресурси и време, особено като се има предвид съдбата на милионите гладуващи тук на Земята. От определена гледна точка това е така, но учените твърдят, че ако не построим алтернативна колония, има опасност от заличаване на цялото човечеството и планетата ни – било поради външна сила като комета или пък заради вътрешен конфликт като война. Извънземна човешка колония би играла важна роля в шансовете за оцеляване на човешката раса – резервен план за вида, ако щете.

Физикът Стивън Хокинг казва:

Ще бъде достатъчно трудно да избегнем катастрофата на Земята в следващите 100 години, а какво да кажем за следващите хиляда или милион. Човешката раса не трябва да държи всички яйца в една кошница или на една планета. Да се надяваме, че няма да изпуснем кошницата преди да сме доставили товара.

Гледайки напред в бъдещето – 100, 1000 или 1 000 000 години – това е работа, която трябва да се свърши. Учени и футуристи имат задачата да се стремят да виждат голямата картина, отвъд религии, политика, социални въпроси и т.н., да виждат хората в контекста на вселената, в която се микроскопично незначителни. Така че вероятно е време съветите им да бъдат чути и приети.

The post Плановете на ESA за Лунно Село започват бавно да добиват очертания appeared first on Мегавселена.

Луната вероятно е продукт на многобройни астероидни удари по младата Земя. Такъв сценарий предполагат компютърните модели на екип израелски учени, водени от Ралука Руфу от института Вайцман. Възможно е около 20 големи удара да са били достатъчни, за да осигурят достатъчно материали от Земята, който преди милиони години парче по парче е изградил Луната, съобщават учените в Nature Geoscience.

Обстоятелствата, при които е възникнала Луната са неизвестни до днес. Към днешна дата за вероятен сценарий се смята гигантски сблъсък на небесно тяло, такова с големината на Марс например, с младата Земя.

Такова катастрофично събитие е могло да „катапултира“ в околоземна орбита строителния материал на Луната. Проблемът с този модел: Луната трябва да е изградена от материала на тялото, което се е ударило в Земята.

Земята и Луната обаче, погледнато химически, са екстремно близки. Това повдига въпроси без отговор, защото небесните тела в нашата Слънчева система по принцип са дотолкова различни от химическа гледна точка, че дори позволяват да се определи произходът на метеоритите, които биват намирани на Земята.

Затова изглежда невероятно Луната да е произлязла от такъв сблъсък, тъй като щеше да има подобен състав като този на тялото, което е ударило Земята. Смесване на материалите на двете тела също излиза невероятно, според компютърните модели.

Облаци и отломки от земен материал

Екипът на Руфу сега е провел симулации на почти хиляда удара на космически тела по повърхността на младата Земя. Изчисленията в компютърните модели показват, че отломките, формиращи облак в околоземната орбита биха се състояли в голямата си част от материал от земната мантия. Сценарият се различава от фаворизираната досега теория за гигантския сблъсък.

Тези облаци с отломки формират първоначално пръстени около Земята, които впоследствие се оформят в множество малки луни. Според модела, тези малки луни постепенно са се слели в Луната, която виждаме днес.

В ранната история на Слънчевата система сблъсъците са били чести. Как е протекло сливането на мини луните в една голяма не е ясно, нито дали за формирането на материала необходимите катастрофични удари са били 20 или нереалистично много повече, пише в съпътстващ коментар Гарет Колинс от Имперския колеж в Лондон в „Nature Geoscience“.

При определени обстоятелства сценарият може да бъде проверен: Ако земният спътник наистина се състои от слети мини луни, дори днес на Луната ще могат да се наблюдават различни сектори с различни геохимични свойства, които да документират определени етапи в историята на формирането на Луната такава, каквато е днес.

The post Луната е възникнала от сливане на много мини луни appeared first on Мегавселена.

Китай разработва нов космически кораб, с който ще бъде възможно да се лети до Луната. Корабът ще може и да каца на повърхността на земния спътник. Това е ново доказателство за амбициозната космическа програма на Китай, който през миналата година изстреля толкова космически ракети, колкото и САЩ (22) и изпревари по този показател Русия (17).

Китайски медии цитират космическия инженер Жанг Бай Нян, който казва, че новият космически кораб ще бъде за многократно използване и на него ще има място за повече от един космонавт. Жанг сравнява китайският космически кораб с разработвания съвместно от НАСА и Европейската космическа агенция „Орион“, който най-вероятно ще лети за първи път с астронавти през 2023 г.

Досега в шестте си космически мисии Китай използваше капсулата Шен Жоу, създадена на базата на руския „Союз“ и можеща да приюти 3 космонавти.

Макар да влезе сравнително късно в космическата надпревара (Китай изстреля първият си космонавт през 2003 г.), страната има много амбициозна програма и на последната засега космическа мисия, двама космонавти бяха един месец на Китайската космическа станция миналата година.

Очаква се Китай да има до около пет години напълно функционираща нова космическа станция с постоянен екипаж на нея. Следващата цел е кацане на Луната.

The post Китай се готви за полет до Луната appeared first on Мегавселена.