Конспиративни теории, които твърдят, че американците не са ходили на Луната, нямат почивка вече четиридесет и отгоре години. В последно време едно от „доказателствата“ е станало несъответствието между отпечатъка на прочутата снимка с отпечатък от обувка на астронавт.

Прочутата следа е оставена от американския астронавт Нийл Армстронг в хода на мисията „Аполо 11“. Снимката е направена на 21 юли 1969 година. И все пак подметката на демонстрираните в музея обувки от скафандъра се различават от оставения отпечатък. Това несъответствие предизвикало ураган от спорове.

Валерий Петров в своя пост разглежда подробно въпроса и открива, че привържениците на „теорията на конспирацията“ фатално грешат.

Хюстън си има проблем!

Ето такава снимка обикаля по интернет със заглавия „Хюстън, имаме проблем!“, която трябва да съобщава за това, че следите на Луната не може да са оставени от американските астронавти и това „представление“ е заснето в Холивуд.

Действително ли НАСА така плоско се е издънила?

Нека открием тези снимки и да изясним тяхната достоверност, тогава вероятно ще решим има ли такива следи на Луната и кой може да ги е оставил. Ето и фото следа. Както се твърди, това е следа, оставена от американския астронавт Нийл Армстронг в хода на мисията „Аполо 11“. Снимката е направена на 21 юли 1969 г. А това е A7L – основният тип скафандър, използван от астронавтите в хода на програмата „Аполо“ в трите полета към станция Скайлаб в програмата „Союз–Аполо“ от 1968 година до приключването на полетите на космическите кораби „Аполо“ през 1975 година. Обозначението A7L се обозначава от НАСА като седми скафандър за програмата „Аполо“, разработен и произведен от компанията ILC Dover.

Изглежда, всичко съвпада. Е, как с такава подметка може да се остави такава следа? Вижте обаче още една снимка:  Обърнахте ли внимание на обувките? Да видим каква подметка имат.

А, ето я! Можете да видите това на видеото.

Разбира се, допуска се, че американците някъде там нещичко са послъгали с лунните експедиции (макар сами да признават, че сега не могат да построят такива двигатели, които биха ги отвели на Луната).

The post Отпечатък от американска обувка на Луната. Да, бе! appeared first on Мегавселена.

Мисията Аполо 20 се свързва с много противоречия, както и със странни неща, случващи се на тъмната страна на Луната.

През 1972 година НАСА прекратява програмата Аполо. Официалното обяснение е свиване на бюджета заради нужда от пари в други сфери. Но мнозина не са убедени, че това е истинската причина.

Според доста конспиративни теории тайните мисии Аполо 18 и 19 са открили доказателства за извънземно присъствие на Луната, но мисията Аполо 19 завършила с катастрофа. Въпреки редица проблеми участниците в мисията Аполо 20 са успели да донесат извънземни технологии от Луната, както и тялото на жена хуманоид, намираща се в летаргия.

През 2007 човек на име Уилям Рътледж (William Rutledge), който твърди, че е един от участниците в Аполо 20, качва няколко клипа в интернет, на които се виждат отдавна изоставени структури на Луната, както и „момиче“, което явно е било извънземно. Италиански изследовател на име Лука Скантамбурло (Luca Scantamburlo) успява да се свърже с Рътледж и да му зададе няколко въпроса.

Ето какво казва Рътледж за влизането си в програмата:

„Не ме наеха от НАСА, а от Военновъздушните сили. Работех по разузнаването на руски военни технологии. Изучавах проектите N1, AJAX и МиГ-25 (Foxbat). Имах умения в използването на компютърна навигация и бях доброволец в проекта MOL-Gemini. Избраха ме за Аполо 20, защото бях един от малкото, които не вярват в Бог – това беше критерий през 1976. Не беше важен статутът на астронавта, а това дали вярва в Бог, или не.“

Според Рътледж Аполо 20 е изстрелян през 1976 година и бил съвместна работа на Русия и САЩ.

„Не знам как, но руснаците знаеха, че от далечната страна на Луната има космически кораб. Те ни дадоха карти на района. Водещ на програмата беше професор Валентин Алексеев, който по-късно стана президент на Уралската академия на науките. Алексей Леонов – руският космонавт – беше избран заради популярността си в Комунистическата партия.“

© locklip.com

След като кацнали успешно на Луната, космонавтите се запътили към местност, близка до кратера Циолковски. Искали да изследват огромен обект, забелязан от Аполо 15. Учудването било голямо, защото открили огромен извънземен космически кораб – дължината му била около 2,5 мили. Недалеч от кораба имало по-малка структура, която изглеждала като град.

© locklip.com

„На Земята го нарекоха „Лунният град“, а в комуникациите се казваше Станция 1, но изглеждаше по-скоро като космическо бунище, пълно с метални отпадъци. Само една сграда изглеждаше наред. Нарекохме я Катедралата. Взехме парчета метал и различни части, по които имаше надписи. Градът изглеждаше толкова стар, колкото космическия кораб.“

„Влязохме в огромния кораб. Заключенията ни бяха, че това е кораб майка, много стар – поне на милиард години. Имаше доста следи от биологичен живот – останки от растителност в специално отделение, триъгълни камъни, които „сълзяха“ жълта течност и, разбира се, извънземни същества.

Намерихме останки от малки тела (големи около 10 см), които са живели и умрели в мрежа от стъклени тръби, която минава по целия кораб. Но най-голямото откритие бяха двете хуманоидни тела – едното изглеждаше наред.“

Хуманоидът е наречен Мона Лиза, а Рътледж казва, че тя е била в състояние на летаргия – нито жива, нито мъртва. Била е отнесена на лунния модул за инспекция.

„Мона Лиза? Не помня кой я нарече така – аз или Леонов. Хуманоид, женски пол, 165 сантиметра. Притежаваше полови органи, коса и пръсти (шест на брой). Била е пилот, защото открихме устройства, прикрепени за очите и пръстите ѝ. Не носеше дрехи. Трябваше да изрежем два кабела, влизащи в носа ѝ. Леонов премахна устройството, прикрепено за очите ѝ.“

„Устата ѝ започна да секретира, но кръвта и биологичната течност замръзнаха веднага. Косата ѝ беше в неочаквано добро състояние, а кожата ѝ беше покрита с нещо прозрачно и много тънко. Така казахме и на наземния контрол – не изглежда нито жива, нито мъртва. Не бяхме доктори, но Леонов измисли тест – пригодихме екипировката си за нея и телеметрията показа, че тя е жива.“

На мястото е открито още едно извънземно, но то вече е било мъртво от доста време.

„Открихме второ тяло – не ставаше за нищо и взехме само главата му. Цветът на кожата беше синьо-сивкав. Имаше нещо странно над очите и носеше лента на главата, но на нея нямаше надпис.“

Единственото, което Рътледж казва за Мона Лиза след връщането на Земята, е: „Тя е на Земята и е жива.“

На въпроса, дали се страхува, той отговаря:

„Не могат да направят нищо. Ако ме убият или съдят, то това си е признание. Могат само да ме дискредитират.“

Уилям Рътледж е на 78 години и вече не се страхува да разкрие тайни от мисиите на НАСА. Също така той смята, че НАСА не притежава правото да крие такива неща от останалата част от света. Дали историята му е истина, остава да прецените вие.

Locklip

The post Извънземната Мона Лиза, открита на Луната от Аполо 20 appeared first on Мегавселена.

Американският астронавт Едуин „Бъз“ Олдрин, вторият землянин, стъпил на Луната на 20 юли 1969 година, е качил на страницата си във Facebook копие на командировъчното, получено за полета на „Аполо 11“, както и митническата декларация, която попълнил при връщането си на Земята, съобщава Gizmodo. Историческият документ представлява командировъчно 1082-A, дадено на полковник Олдрин за двупосочно пътуване. Целият първи полет на човек на Луната в документа е представен като списък с адреси – Кейп Кенеди, Флорида (така през 1964-1973 г. се наричал Кейп Канаверал), Луната, Тихия океан (кораба на ВМС США Hornet), Хавайските острови.

По-нататък са дадени детайли от всичките етапи по пътя. От своя дом до базата на ВВС на САЩ „Елингтън“ в Тексас Олдрин пристигнал със собствен автомобил. Оттам излетял със самолет. „Кейп Кенеди, Флорида – Луната: държавен космически кораб“, се казва в документа. Служителите на НАСА не забравили да отбележат, че пребиваването и храненето са предоставени от държавата през целия полет.

Олдрин представил във Facebook и копие от митническата декларация (от 24 юли 1969 година), където в качеството на донесени обекти били посочени лунни камъни и образци от лунен прах. Астронавтите на НАСА Нийл Армстронг и Едуин Олдрин кацат на Луната на 20 юли 1969 година. Те остават на повърхността на спътника 21 часа 36 минути и 21 секунди. Астронавтите извършват едно излизане на лунната повърхност, което продължава 2 часа 31 минути и 40 секунди.

Първият човек, стъпил на Луната е Нийл Армстронг. Астронавтите поставили знамена на САЩ на мястото на кацане, разположили комплект научни уреди и събрали образци от лунен грунт, припомня Lenta.ru.

The post Бъз Олдрин показа командировъчното за Луната appeared first on Мегавселена.

В своята „Хроника“ за събитията от 1178 година Жерваз Кентърбърийски прекъсва разказа си за царете и войните, за да спомене много рядко явление в нощното небе:

„На 18 юни същата година, когато се показа тънкият сърп на Луната, няколко мъже, гледайки към него, видяха изумително явление. Горният рог на полумесеца се раздвои. От точката между двете половинки избълва пламтящ факел, хвърлящ огън, горещи въглени и искри на значително разстояние. Тялото на Луната, намиращо се по-долу, започна да се огъва подобно на ранена змия. Това се случи десет пъти и дори повече и когато Луната се върна към нормалното си състояние, полумесецът придоби черникав оттенък.“

Този разказ озадачил съвременните астрономи – едни смятат, че монасите са видели астероид, врязал се в Луната, а други са на мнение, че това бил метеорит, навлязъл в земната атмосфера точно на мястото между монасите и Луната и накарал ги да повярват, че явлението, което са видели, се е случило на Луната.

За монасите, наблюдаващи всичко това, събитието без съмнение е било много вълнуващо. За средновековните хора Луната е била вечен, пленителен и тайнствен обект. Тя не само дарявала светлина на нощното небе, но и обозначавала хода на времето или определяла личните свойства на мъжете или жените.

Към началото на средните векове съществували вече много теории за Луната, която се смятала за същата планета като Меркурий, Марс, Юпитер и дори Слънцето. Както и всички тези планети, тя се въртяла около Земята по идеален кръг. Сред средновековните мислитили все още имало много въпроси около Луната – от какво е направена тя, какво е разстоянието между нея и Земята, от какъв източник взема своята светлина, откъде са тъмните и светли петна на нейната повърхност…

Луната не само осветява нощното небе

„Никой не може да твърди, че знае причината на всички неща, ако не знае движението и положението на небесните тела, тъй като те са непосредствена причина за всичко, което се случва на Земята.“ (Бартоломеус Англикус, XIII век)

Средновековните автори смятали, че Луната може да е нещо много повече, отколкото просто да предизвиква приливи – тя може да влияе и на здравето. Хилдегард фон Бинген, прочута немска абатиса от XII век, обяснявала, че кръвопускането най-добре да се прави при слаба Луна (тоест преди новолуние). Тя също смятала, че фазата на Луната помага да се определи характера на човека. Например, ако човек е заченат на петия ден след новолуние:

„Ако той е от мъжки пол, то ще бъде добродетелен и лоялен, смел и безстрашен. Той ще бъде физически издръжлив и ще живее дълго. Но ако е от женски пол, тя ще бъде мъжеподобна, свадлива и отмъстителна, но все пак честна. От време на време, но не много често, тя ще бъде леко болнава. Тя също може да живее доста дълго.“

Фазата на Луната била също важна за селското стопанство. Още тогава се смятало, че когато Луната отслабва, това отдръпва водата по-надълбоко в почвата, а по време на пълна Луна водата се издига нагоре и се разлива по почвата.

Испански трактат от XV век твърди, че през март „дини, краставици, тикви, овес, сорго, лук и зелен фасул може да се сеят при убиваща Луна. Семената на зеле и репички – при стара Луна. Зелен фасул, сорго и пшеница може да се сеят и при новолуние. Пресаждането на смокинови и други дървета – при пълна Луна“.

Затъмнение насред вековете

В средновековните записки са се съхранили стотици наблюдения на слънчеви затъмнения. Много от тях често са лаконични – само няколко думи, но други ни предоставят интересни факти. Например една немска хроника съобщава, че през 1133 г., „на 4-тия ден от нона на август [нона – в древногръцкия календар – 5-о число на месеца, но 7-о число на март, май, юли и октомври, тоест фактически става дума за 2 август], в четвъртия ден на седмицата, когато слънцето вървеше към залез, около девет часа то за миг стана черно като смола и денят се превърна в нощ; виждаха се множество звезди и всичко на Земята изглеждаше така, както през нощта“

През всички средни векове астрономите едва започвали да разбират кога трябвало да настъпи затъмнение, затова за повечето хора това събитие било неочаквано и плашещо. Историкът Ибн ал-Атир по време на своята младост през 1176 година станал очевидец на пълно затъмнение:

„В тази година в месец рамадан Слънцето се затъмни изцяло и Земята се потопи в мрак, като най-тъмна нощ, появиха се звезди. Това се случи малко преди пълнолунието в петък, 29-и рамадан в Джазира ибн Умар, когато бях млад и бях в компанията на своя учител по аритметика. Когато видях това, бях много изплашен; но бях близо до учителя и сърцето ми се успокои. Той знаеше астрономия и ми каза: „ Сега ще видиш как всичко ще премине“, и всичко премина бързо.“

В периода на Късното средновековие астрономите повече напреднали в знанията кога трябва да се случи затъмнение. Христофор Колумб ги използвал по време на четвъртото си пътешествие към Новия свят. През 1504 г. корабът му заседнал в плитчина на Ямайка и екипажът бил принуден да общува с местните жители, които ги снабдявали с провизии.

Туземците обаче не били много дружелюбни и Колумб трябвало да убеди вожда, че трябва да продължи доставките. Той имал книга с астрономически таблици, която взел със себе си, и обърнал внимание на датата и времето на предстоящото лунно затъмнение. Точно преди него той се срещнал с местния вожд и му казал, че Бог се е разсърдил за това, че са престанали да носят храна, и че на небето ще има знамение, потвърждаващо това. Малко след това последвало лунното затъмнение, което много изплашило туземците. За броени минути те надонесли провизии на Колумб и хората му.

Други забавни средновековни факти

Смятало се, че Луната е студена и влажна. Казвали, че тя отговаря за влагата в нощния въздух и росата на утринната трева.

Роджър Бейкън изчислил, че ако човек се движи със скорост 20 мили на ден, то той би стигнал до Луната за четиринадесет години, седем месеца, двадесет и девет дни.

В мюсюлманската традиция новият месец не започвал, докато не се покаже тънкият сърп на полумесеца. Това можело да доведе до случайни проблеми, например, когато пътешественикът Ибн Джубайр посещавал Мека в края на дванадесетото столетие, той описал как хората се отчаяли да видят полумесеца, който да ознаменува началото на рамадана, защото било много облачно.

След известно време някой извикал, че го вижда, и към него се присъединили други. Но когато отишли при местния съдия, били осмени: „Не бих повярвал, дори ако зад тези облаци някой успее да види Слънцето!“

В норвежката митология Луната била известна като Мани, брат на Сол (Слънцето). На небесата те ловували вълци.

Думата „понеделник“ произхожда от древната mōnandæg, което означава „ден на Луната“. На латински този ден се нарича dies Lunae, което скоро било трансформирано във френското lundi, италианското lunedi и испанското lunes.

В популярна средновековна басня лисицата се спуска в кладенеца с ведро, но попада в капан. Вълкът преминава наблизо, вижда лисицата в кладенеца и отражението на Луната във водата заедно с нея. Лисицата го убеждава, че вижда парче сирене. Тогава вълкът взема второто ведро, за да се спусне долу, и по този начин издига ведрото с лисицата.

The post Нощта, в която Луната се взриви appeared first on Мегавселена.

Изригванията на магма на младата Луна са се превръщали в лавови фонтани поради налягането на въглеродния оксид, изтласкващ магмата от недрата на земния спътник, се казва в съобщение на университета Браун в Провидънс (САЩ).

Капки вулканично стъкло, открити в лунния грунт, свидетелстват, че някога на повърхността на спътника ни е имало лавови фонтани. Такъв тип изригвания на Земята могат да се наблюдават на Хаваите, те възникват от наличието на газ в състава на лавата.

Когато тя се издига от недрата и достигне повърхността, газът я кара да изригва навън, подобно на пръскането на газирана напитка във всички страни, ако се разклати и се отвори капачката на бутилката.

Но какъв газ е карал нагорещените фонтани да пръскат на Луната, досега беше неизвестно. Алберто Саал (Alberto Saal) и колегите му от университета Браун са анализирали образци лунен грунт, донесени на Земята от експедициите „Аполо 15“ и „Аполо 17“, в търсене на магмени включвания и кристали оливин – основен минерал на лунния грунт. В такива включвания може да се съхранява газът, който е бил смесен с магмата при изригването.

По-рано в такива включвания вече са откривани летливи вещества, но досега изследователите не успяваха да изяснят съдържанието на въглерод в тях. Саал и колегите му използвали метода наноразмерна масспектрометрия на вторични йони, който позволява да се открият изключително малки частици в обекти с размери с дебелина на човешки косъм.

Учените изяснили, че магмените включвания в лунния грунт съдържат 44–64 милиона части въглерод. Въз основа на тези данни изследователите разработили теоретичен модел на влиянието на газовете върху движението на лунната магма на различни дълбочини и при различни налягания.

Изчисленията показали, че на ранните стадии на изригвания и на най-големи дълбочини лунната магма е изтласквана от въглероден оксид. Резултатите от изследването са публикувани в сп. Nature Geoscience.

The post Разгадаха лавовите вулкани на Луната appeared first on Мегавселена.

Напоследък излизат доста слухове, свързани с Космоса. Например, че астероид ще удари Земята или че на 4 януари планетарно подреждане ще понижи драстично гравитацията на Земята.

Най-новата спекулация е, че днес, 27 август, хората ще виждат две луни в нощното небе, защото Марс ще се приближи толкова много, че ще изглежда с размерите на Луната.

Но това няма да се случи. НАСА и Канадската космическа агенция отдавна са отхвърлили слуха, защото, най-просто казано, фактите не го позволяват. Като за начало Марс е наистина доста далече от нас (около 225 милиона километра). Луната се намира на около 384 хиляди километра от Земята. Разликата е огромна.

Колкото и да се приближи, Червената планета никога няма да е толкова близо до Земята. А ако беше, щяхме да имаме сериозни проблеми с гравитационното привличане.

Слухът за това, че Марс ще изглежда с размерите на Луната, идва от научно недоразумение през 2003 година, когато Марс прави най-голямото си приближаване за последните 60 000 години – отново на 27 август. Тогава Червената планета наистина изглеждала около шест пъти по-голяма, но отново не се и доближавала до размерите на Луната в нощното небе, а се е намирала само на 56 милиона километра от нас.

Така че – съжаляваме, но тази седмица няма да има две луни. Шеговито, във Facebook страницата на Канадската космическа агенция пише „Не, не, не и не!“.

Но Марс е интересна планета, независимо дали изглежда огромна в нощното небе. Имаме и роботи, които я изследват, така че може да очакваме все интересни неща от нея за в бъдеще.

Science Alert

The post Не, Марс няма да стане втора Луна appeared first on Мегавселена.

Красивият ни естествен спътник е източник на мистерии от много време насам. Новата информация, която получаваме поражда повече въпроси, отколкото отговори. Вероятно е Луната въобще да не е естествен спътник, а извънземна технология, донесена  с цел наблюдаване на събитията на Земята. Възможно е също така целта въобще да не е това. Спекулациите по този въпрос са безкрайни и се надяваме в скоро време да можем да кажем със сигурност, но засега трябва да се задоволим с фактите, които имаме:

Луната е по-стара от Земята

Първоначално се е смятало, че Луната се е формирала след сблъсък на космически обект със Земята. Част от отломките се събрали и така се получил естествения ни спътник. Има и друга теория, която гласи, че след формирането на Земята остатъчния прах се „слепнал“ и образувал това, което днес наричаме Луна.

Но това не е вярно. Лунните проби от повърхността, донесени от космическите мисии, показват, че Луната всъщност е по-възрастна от нашата планета. Материалите, които се включват в строежа на лунната повърхност са на 5.3 милиарда години (Земята е приблизително на 4.53 милиарда години), а прахта по лунната повърхност е още по-стара – около 6.3 милиарда години. Това означава, че Луната не идва от Слънчевата система.

Плътността на Луната

Знаем, че плътността на Земята е 5.5 гр/см³. Изненадващото е, че плътността на Луната е 3.34 гр/см³, следователно лунната плътност е само 3.34 по-плътна от вода, изпълваща същия обем. Това обяснение е дадено от известния учен от НАСА д-р Гордън Макдоналд (Gordon Macdonald) през 1962 година. Той твърди, че след като се направи разбор на всички астрономически доказателства, следва да се заключи, че Луната е куха.

Лунотресения

Няколко години след теорията на д-р Гордън Макдоналд, през 1969 Аполо 12 каца на Луната. Кацането не минало леко и апаратът попаднал на 40 мили от желаната дестинация. От удара на апарата се получило изкуствено лунотресение. Луната започнала да вибрира, точно като камбана (за които знаем, че са кухи). Ехото от удара продължило повече от час. Същото нещо било наблюдавано и при Аполо 13. Тогава реверберациите продължили повече от 3 часа.

Това довело до заключението, че Луната е неестествено лека за размерите си и вероятно дори няма ядро, което би увеличило масата ѝ значително.

Неестествено перфектна орбита

Всички знаем, че Луната обикаля Земята в почти перфектна кръгова орбита, но все пак я определяме като елиптична. Няма как тази орбита да се е получила от гравитационното привличане на Земята, защото все пак виждаме по какви орбити преминават другите спътници в Слънчевата система, а те са значително по елиптични от тази на нашия спътник. Това допълнително подклажда спекулациите, че Луната е поставена на мястото си от разумни същества.

Необясним център на тежестта и геометричен център

Друго нещо, което не можем да обясним, е отклонението на центъра на тежестта, който се пада около 1 800 метра по-близо до нашата планета, отколкото до геометричния център на Луната. Според сегашните ни разбирания това отклонение би карало спътникът ни да се клати постоянно, но това не се случва.

Както ви казахме по-рано, информацията за Луната поражда повече въпроси, отколкото отговори. Знаем, че нашият спътник е отговорен за приливите и отливите, за някои земетресения, а понякога дори за съня и настроението на човешките същества. Ако Луната действително е извънземна конструкция, то тези, които са я създали, са знаели точно какво правят.

От толкова дръзка спекулация се пораждат дори още по-интересни такива. Има теории, че Земята е планета затвор, а станцията на Луната е вишка на пазачите. Конспиративният автор Дейвид Айк (David Icke) пък твърди, че Луната е важна част от Матрицата, която държи човешката раса в неведение от хиляди години.

Оригиналната статия е публикувана в Humans are free.

Before it’s news

The post Нередности, които намекват, че Луната е космическа база appeared first on Мегавселена.

Капитан Кей (Captain Kaye) е псевдонимът на човек на име Ранди Креймър (Randy Kramer). Той твърди невероятни неща относно съществуването на секретен космически флот, притежаван и контролиран от световна организация, наречена Сили за защита на Земята (Earth Defense Force).

Креймър твърди, че е прекарал три години на огромен космически кораб. Казва, че е въвлечен в необятния проект през 1987 година, когато бил на 17. Прекарал следващите 17 години на Марс. Там бил част от Силите за защита на Марс (Mars Defense Force, MDF).

Според него Силите за защита на Марс са собственост на огромна корпорация, включваща банки, правителства и технологични компании. Преди да замине за Марс, Креймър бил част от морската пехота на САЩ. Задачата му на Червената планета била да защитава петте току-що установени марсиански колонии.

По това време на Марс имало четири извънземни вида (включително и ние), които се борели за надмощие, и базата, която Креймър защитавал, била разрушена.

Доброто представяне на Капитан Кей му осигурило участие в следващи секретни мисии. Креймър твърди, че е бил на обучение в секретна база на Луната, както и на Сатурновата луна Титан. Силите за защита на Земята притежавали три броя военни кораби, опериращи на светлина, и три броя бомбардировачи.

За пътувания в дълбокия космос били използвани огромни кораби във формата на цигара, които били способни да пренасят хиляди по-малки космически кораби.

Космическата флота имала на разположение различни задвижващи системи, като всяка от тях била по-добра от това, което по това време е имало на Земята. Без да навлиза в подробности, Креймър разказва за антигравитационни технологии, свръхсветлинни системи, двигатели, работещи чрез делене, и други. Всичката тази технология е плод на съюза между хората и сивите.

Креймър подчертава важността на опазването на тайната, като споменава, че по време на мисии всички комуникации със Земята били прекратявани, за да няма никаква възможност за изтичане на информация.

След 20-годишна служба Креймър бил пенсиониран с почести. Церемонията била извършена в база на Луната, като на нея присъствали и високопоставени лица от планетата Земя.

А все още не знаете и най-потресаващата част – Креймър казва, че висшестоящи военни служители са му позволили да направи признанията. Възможно е все пак това да е плод на фантазията на бившия военен, но историята му много прилича на тази на Андрю Базиаджо и Майкъл Релфи, както и на много други. Всъщност всички те описват едно и също.

Ако всичко това е истина, възможно ли е най-после тя да бъде разказана официално?

Locklip

The post Човечеството притежавало космически флот appeared first on Мегавселена.

Миналата седмица руснаците събираха пари за орбитален апарат, който да снима прословутите американски стъпки на Луната и всичко човешко, което вече сме успели да оставим на земния спътник.

С други думи, руските хора искат с очите си да се убедят, че янките наистина са били там.

Засегната от съмненията, НАСА побърза да пусне архив с всички снимки, направени от мисиите „Аполо“.

„Аполо 15″

Историческите снимки от американските лунни експедиции въодушевиха виртуалните археолози и им дадоха допълнителен материал за изучаване.  И ентусиастите не закъсняха да открият многобройни НЛО, които дебнат астронавтите.

Резултатите – многобройни аномалии, открити на архивните снимки – продължават да валят.

Ето снимка, направена от повърхността на Луната от някой от екипажа на „Аполо 15″. На нея се вижда НЛО.

Трудно е просто така да се забележи обектът – трябва човек да се вгледа по-внимателно и да увеличи снимката. Този труд си е направил виртуален археолог, криещ се зад ника Streetcap1.

НЛО е попаднало в кадъра на астронавт, снимал околностите.

Увеличеното НЛО – виждат се някакви топки.

Екипажът на „Аполо 15“ извършва четвъртото кацане на нашия естествен спътник през август 1971 година. Снимката е направена или от спускаемия „Фалкон“, или от лунохода, с който астронавтите се разхождали три дни.

Може да се предположи, че НЛО-то е корабът „Индевър“, намиращ се на орбита. Но той изглежда по-различно от тайнствения обект, който се състои от няколко сфери.

Така е изглеждал „Индевър“, останал на орбита – не прилича на НЛО-то.

Известно е, че астронавтите са пуснали неголям изкуствен спътник от борда на кораба. Едва ли той би могъл да се забележи и да се снима от повърхността поради малките си размери.

Сферите на въпросното НЛО му придават известно сходство със съветската автоматична станция „Луна-16″, извършила меко кацане и събрала лунен грунт (101 грама), след което се върнала на Земята. Но това било през септември 1970-а – година преди полета на „Аполо 15“. С други думи, не е ясно що за обект е изникнал над лунния хоризонт.

Съветската станция „Луна-16“ прилича на обекта, заснет от американците, но тя летяла година по-рано.

„Аполо 16″

Сферични елементи се намират и у НЛО, заснето от екипажа на „Аполо 16“ – експедиция, при която американците за пети път кацнали на Луната. Това било през април 1972 г.

Видели ли са астронавтите странния обект? И до днес не е известно. От НАСА няма коментари по този въпрос и не е имало. На този факт виртуалните археолози много се чудят. И не само те.

Обектът, заснет от екипажа на „Аполо 16“.

Увеличеното НЛО също прилича на съветската станция.

„Аполо 17″

НЛО се намерило и на снимка, доставена на Земята от екипажа на „Аполо 17“ – последната от кацалите на Луната. Обектът сякаш е включил двигатели, разположени триъгълно. Те сияят със синкава светлина.

И ако НЛО-тата, заснети по време на четвъртата и петата експедиция си приличат, то шестата е запечатала нещо съвсем различно.

НЛО-то, заснето от екипажа на „Аполо 17“.

Увеличеното НЛО.

Живи същества ли са това?

Огромният архив на НАСА включва всички снимки, направени на лунната повърхност от „Аполо“, както и други от пътешествието към Луната и обратно.

Резолюцията, според твърденията на НАСА, не е променяна и снимките не са обработвани, показвайки именно това, с което астронавтите са се сблъскали при полетите.

Едно от тези изображения, направено от екипажа на „Аполо 8“, е привлякло вниманието на човек, подвизаващ се под псевдонима Sjaan.

Ето изображения на няколко неизвестни обекта от Космоса. Първият обект заприличал на човека на гигантско живо същество, с други думи – на нещо като жив организъм.

Според уфолозите подобни изображения не само са доказателство, че животът съществува в космическото пространство, но и че извънземните организми като този на снимката обитават всяко ъгълче на Вселената.

Може би и вие ще си откриете някое НЛО на снимките от „Аполо“ – можете да ги разгледате в Project Apollo Archive.

Вместо коментар

„Това не беше нашият кораб!“

Тези думи на Едуин Олдрин, втория човек на Луната, са чути от милиони хора, гледали екраните на допотопните черно-бели телевизори и следили пътешествието на „Аполо 11“ през 1969 година.

„Къде е S-IVB?“ питали астронавтите базата в Хюстън. Те се интересували от ускорителната трета степен, която насочвала кораба към Луната и след известно време трябвало да падне върху нея.

„S-IVB е на около 11 000 километра“, отговорили след няколко минути от Земята.

Привидно астронавтите просто се интересували от информация, необходима им за ориентация в пространството. Но нещата били съвсем различни.

„В илюминатора виждахме, че на известно разстояние от нас се намира голям обект – разказал преди няколко години Едуин Олдрин, кацнал на Луната заедно с Нийл Армстронг. – Той имаше пръстеновидна форма и се движеше по елипсоидна траектория. Колинс (Майкъл Колинс, пилот на командния модул – б.р.) реши по-добре да го разгледа в телескопа. И наистина – това не беше нашият кораб.“

А след отговора от Земята станало ясно, че това не е и S-IVB.

Астронавтите решили да не съобщават в базата за видяното, а да го разкажат чак след връщането си, на секретен брифинг.

„Какво трябваше да направим? – попитал Олдрин. – Да крещим: „Момчета, някакъв обект се движи странично от нас, а вие в Хюстън не знаете какво се случва?“ Страхувахме се, че някой може да поиска прекратяване на мисията. Затова решихме просто да разберем къде в този момент се намира S-IVB.“

Доктор Дейвид Бейкър, който по това време бил главен научен ръководител на лунната мисия, потвърдил разказа на астронавтите. И на свой ред допълнил, че след връщането на Земята ги приел президентът Ричард Никсън на борда на самолетоносача „Хорнет“, на който било докладвано всичко. Тогава било взето решение да не се разгласяват скандалните сведения. В НАСА получили от астронавтите дума да мълчат.

„Много специалисти от НАСА са убедени, че НЛО съществуват – обяснил Бейкър. – И това е главната причина агенцията да започне да провежда още по-строга политика на секретност. Истината е, че никой така и не успя да изясни що за обект са наблюдавали от борда на „Аполо 11“.

Мястото на кацане на „Аполо 11“. Снимката е направена от сондата Lunar Reconnaissance Orbiter (LRO) от височина 25 километра.

А това е кратерът, към който вървели Армстронг и Олдрин. Интересни са сенките откъм кратера и астронавта. От колко ли места идва светлина?

Астронавтите, естествено, заснели НЛО-то, което видели при полета към Луната. Но лентата с „аномалията“ изчезнала по тайнствен начин – от 700 снимки, съхранявани в националните архиви, са останали само две. Но дори и те не може да се видят в оригинал и без цензура.

А единственият проектор също изчезнал от лабораторията (Goddard Space Flight Center’s Data Evaluation Lab) след нейното ликвидиране.

Комсомолская правда

The post Американците на Луната били преследвани от НЛО appeared first on Мегавселена.

Както привличането на Луната създава приливи в земните океани, така и самата Луна се променя и деформира от земната гравитация. Неотдавна на нея беше открита пукнатина.

„Тесните взаимоотношения между Земята и Луната отдавна не са тайна – казва Томас Уотърс (Thomas Watters), един от авторите на изследването. – Луната в края на краищата има земен произход. Неочаквано се оказа това, че Земята и досега изменя формата на своя спътник.“

Учените използвали данни, събрани от орбиталната сонда LRO, изпратена през 2009 година. Скоро тя позволила да се открият свидетелства за свиването на Луната – 14 характерни скални образувания, издигнали се при изстиването на Луната. Досега се открити повече от 3000 подобни структури на повърхността на нашия спътник и те се смятат за едни от най-разпространените елементи от лунния ландшафт.

Издигайки се на няколко десетки метра височина, те се протягат на километри дължина и според наличните данни продължават да „живеят“ и да се променят. Ако този процес протичаше изключително поради изстиването на лунните недра, такива структури върху нейната повърхност биха имали по-случайна посока.

Но Томас Уотърс и колегите му открили закономерност в положението на тези образувания и тя според изследователите сочи за действието на земната гравитация.

Силата на това въздействие върху повърхността на Луната е на порядъци по-слабо от въздействието на собственото ѝ свиване. Но на различни участъци от спътника то действа неравномерно – възникващите поради притеглянето на Земята приливни сили достигат максимум в областите, намиращи се най-близо и най-далече от планетата. В резултат на умерените ширини скалните образувания се ориентират от север на юг, а в полярните – от изток на запад.

Интересно е, че ако такива образувания наистина остават активни, то в техните околности в моментите на най-голямо изместване на породите трябва да се случват слаби, но напълно забележими „лунотресения“. Най-голяма сила те би трябвало да достигат в периодите на максимално действие на приливните сили.

Мрежа от сеизмични датчици, които да провеждат мониторинг на геоложката активност на Луната, ще позволят това да се провери – но бъдещите архитекти на лунни бази и градове вероятно си струва да отчитат такава опасност.

The post Земята променя Луната и предизвиква лунотресения appeared first on Мегавселена.

Изпращането на хора до Марс може и да не изисква пълен резервоар с гориво. Ново проучване на Масачузетския технологичен институт (MIT) показва, че апаратите, които ще ни водят до Марс, може да са значително по-леки ако презареждаме на Луната.

Предишни изследвания са показали, че в някои лунни кратери има почва и воден лед, които могат да бъдат добивани и превръщани в гориво. Ако притежаваме такава технология до времето, в което се провеждат пилотираните мисии до Марс, то теглото на цялата космическа мисия може да бъде намалено с до 68%.

Групата изследователи разработили модел за определяне на оптималния маршрут до Марс, като взели предвид наличието на ресурси и бъдещата инфраструктура на Луната. Целта на сложните изчисления е да се намали максимално теглото на космическите апарати, които ще ни заведат на червената планета.

Най-ефикасният вариант се оказал изстрелване на космическия кораб от Земята с точно толкова гориво, колкото ще му е нужно да излезе в орбита. Фабрика за производство на гориво на повърхността на Луната ще изпрати контейнери с гориво в Космоса. Те ще навлязат в гравитационната орбита и ще бъдат взети от екипа, запътил се към Марс.

Оливиер де Уек (Olivier de Weck), който е професор по аеронавтика и астронавтика в MIT, казва, че планът се различава от първоначалния на НАСА.

„Това много противоречи на установения план за отиване до Марс, който включва директен полет дотам, като целият товар се носи от началото“, казва де Уек. „Идеята за отбиване до Луната е… много неинтуитивна. Но от гледна точка на оптималността в дългосрочен план това ще е много достъпен вариант, защото няма да има нужда да носим всичко от Земята.“

„Нашата крайна цел е да колонизираме Марс и да установим постоянно и самоподдържащо се човешко присъствие“, добавя Такуто Ишимацу (Takuko Ishimatsu), чиято докторска дисертация е послужила за съставянето на модела. „Но също толкова важно е да „павираме път“ в Космоса, за да можем да се придвижваме между различни космически тела на достъпна цена.“

„Моделът за оптимизация показва, че Луната може би ще играе главна роля в придвижването ни до Марс и обратно“, добавя Де Уек. „И преди е имало намеци за това, но това е първото проучване, което доказва математически, че това е правилният път.“

Резултатите от изследването са публикувани в сп. Journal of Spacecraft and Rockets.

Phys.Org

The post Ще се отбиваме до Луната на път за Марс appeared first on Мегавселена.

На 20 април 1972 г. астронавтът на Аполо 16 Чарлз Дюк (Charles Duke) прави първите си стъпки на повърхността на Луната.

По това време е бил на 36 години, което го прави и най-младият човек в историята, стъпвал на естествения ни спътник. Но Дюк не остава в историята само с това постижение.

Докато бил на Луната, астронавтът изпуснал снимка, на която бил със семейството си. Снимката все още се намира на лунната повърхност. На задната ѝ страна било написано: „Това е семейството на астронавта Чарли Дюк от планетата Земя, който кацна на Луната на 20 април 1972 г.“

Charles Duke

„Винаги съм планирал да я оставя на Луната“, казва Дюк за Business Insider. „Така че изпускането беше само за пред децата.“

Според астронавта снимката е прекрасен пример за „човешката страна на космическите изследвания“.

Минали са повече от 43 години, откакто Дюк е стъпил на Луната. И докато следите от стъпки в лунната почва стоят недокоснати от времето, астронавтът смята, че снимката вече не е в добро състояние.

„Всеки месец температурата на Луната варира от 400° по Фаренхайт до абсолютна нула, и така 43 години. Снимките не издържат много на такива температури. Когато я оставих, изглеждаше добре, но оттогава никой не я виждал и вероятно вече е избледняла“, обяснява Чарлз Дюк.

За жалост няма как да проверим дали снимката наистина е избледняла, защото сателитите не могат да прехванат толкова малък обект. Въпреки това Дюк смята, че „тя е особено значима за семейството му, а това е най-важното“.

Science Alert

The post Скрито послание в семейна снимка на Луната appeared first on Мегавселена.

Изследователите от НАСА установиха произхода на органични вещества, открити в образците лунен грунт, събрани в хода на мисиите „Аполо“.

Образците от реголит, събрани в края на 60-те и началото на 70-те години, съдържали аминокиселини, но дълго време наличните технологии не позволявали да се определи техният произход.

Аминокиселините са строителните елементи на белтъците, които са изключително важни за създаването на органични структури (например кожа и косми). Когато тези органични вещества били открити в доставените от Луната образци, учените много се учудили, тъй като повърхността на Луната е абсолютно негодна за всякакви известни форми на живот.

Изследователите издигнали четири хипотези. Първо, има вероятност, че в слънчевия вятър, заредените частици, изхвърляни от Слънцето, се съдържат компоненти на аминокиселини. Озовали се на лунната повърхност (атмосфера на земния спътник практически отсъства), те може да са се съединили и да са образували органично вещество.

Втората хипотеза прилича на първата, но предполага, че молекулите предшественици са се озовали на лунната повърхност поради реактивния газ на ракетите. Третата хипотеза твърди, че молекулите са доставени на Луната от астероиди.

Най-правдоподобната версия посочва, че органичните съединения са били продукт на земно замърсяване от оборудването, доставено на нашия спътник по време на работата на астронавтите от „Аполо“, или са попаднали в образците след връщането им на Земята.

Когато образците били анализирани за първи път, учените установили, че те съдържат органичен материал, но не успели да установят неговия произход. Сега специалистите на НАСА се възползвали от седем образеца за анализ и открили много ниски концентрации на аминокиселини – от 105 до 1910 части на милиард.

С помощта на високочувствителното оборудване на астробиологичната аналитична лаборатория на „Годард“ изследователите успели да определят изотопния състав на образците, който помогнал да се определи произходът на органичните вещества.

Анализът показал, че образците съдържали повече изотопи въглерод-12, отколкото по-малко радиоактивния въглерод-13. Това потвърждава, че органичното вещество произхожда от земно замърсяване, а не от астероиди, слънчев вятър или ракетно гориво.

Освен това обемът на аминокиселините, открити в образците, не се връзва с нито една от четирите теории – например, ако за тяхната поява е бил отговорен слънчевият вятър, то образецът, взет от повърхността, би съдържал значително повече аминокиселини. Точно по същия начин, ако вината беше на ракетното гориво, то по-високата концентрация на аминокиселини би била открита непосредствено под лунния модул.

Впрочем, макар че повечето доказателства говорят, че откритите в лунния реголит аминокиселини са родом от Земята, напълно е вероятно малък процент все пак да има астероиден произход. Става дума за това, че сред тези аминокиселини има и такива, които изключително рядко се срещат в земната биология, но са привични за метеоритите.

Изследването станало предупреждение за важността от контрол върху замърсяването в хода на бъдещи мисии.

Впрочем наскоро в хранилищата на Националната лаборатория „Лорънс Бъркли“ бяха открити 20 капсули с образци от лунен прах. Всички те датират от 24 юли 1970 година и са съхранявани във вакуум, за да се предпази ценното им съдържание.

Съдейки по всичко, това е грунт, събран в хода на мисиите „Аполо 11“ и „Аполо 12“.

Учените не могли да обяснят как в хранилището може да се загубили толкова ценни образци.

The post Нов анализ на стария лунен реголит разочарова учените appeared first on Мегавселена.

От основаването си през 1958 г. НАСА е постигнала доста забележителни неща в науката. Официално, хора са кацали на Луната шест пъти.

Космическата агенция е успяла да постави лаборатории на Марс, а апарати са заснели всички планети в Слънчевата система, включително и новата планета джудже Церера.

Въпреки десетилетия на научен и технологичен прогрес все още има хора, които смятат, че финансирането на НАСА е прахосване на пари. Но когато се направят изчисленията и се тегли чертата, излиза, че всъщност американският данъкоплатец не плаща особено много.

НАСА е създадена благодарение на вече разгорялата се по онова време Студена война. След изстрелването на Спутник през 1957 г. тогавашният американски президент Айзенхауър осъзнал, че губи космическата надпревара. И така се заражда НАСА.

„Има много аспекти на Космоса и космическите технологии, които ще бъдат в помощ на всички хора, докато САЩ продължават мирния си план за изследване на Космоса. Всеки човек има право да сподели разбиранията си относно приключенията, които стоят пред нас“, казва президентът по време на основаването на американската космическата агенция.

Да бъдеш вдъхновен от науката и откритията, е едно от най-приятните усещания за човешкото същество. Но изследването на Космоса не е безплатно. Каква е цената на огромния напредък?

Откакто през 1972 г. официално приключва програмата Аполо, НАСА разполага средно с 0.5% от годишния бюджет на САЩ. А годишният бюджет на САЩ през 2014 г. е 3 трилиона долара. Тези 0.5%, разбира се, не са малко пари, но нека ги сравним с началото на програмата Аполо.

През 1961 г. президентът Джон Кенеди решава, че НАСА трябва да изпрати хора на Луната преди края на десетилетието. По това време всеки американски данъкоплатец плаща по 20 долара на година за НАСА. Кенеди искал да увеличи цифрата на 26 долара на година.

В сегашни пари ерата Аполо би струвала на данъкоплатците над 200 долара на година. Ако НАСА имаше този бюджет през 2015, то щеше да разполага с невероятните 65 милиарда долара на година. Реалният ѝ бюджет за тази година е 17.5 милиарда долара. През 2014 г. всеки американец е платил по около 54 долара за НАСА.

Katie Peek/Popular Science

Тези пари се разпределят за много различни проекти. И въпреки че стойността на Кюриосити се оценява на 2.6 милиарда долара, всеки американец е платил само по 41 цента за поставянето на роувъра на Марс.

От 1972 г. насам бюджетът на НАСА е оразян средно със 75%. И въпреки че парите, с които е разполагала НАСА по време на ерата Аполо е нямало как да останат толкова много за постоянно, изниква въпросът на какво би била способна космическата агенция, ако през цялото време имаше такъв бюджет.

В момента за НАСА работят над 60 000 души, включително  и частни организации. Докато бюджетът ѝ не се увеличи, американците ще трябва да се задоволяват с билети за руския Союз, ако искат да изпращат астронавти в Космоса.

Бюджетът на НАСА. Simon Porter

И въпреки неспирните битки за пари НАСА продължава интересната си научна дейност. Следващият проект се състои в прелитане около ледената луна на Юпитер, наречена Европа. В океаните на Европа има повече вода, отколкото на Земята, и затова евентуално там също може да има живот.

В по-дългосрочен план учените на НАСА планират да изпратят хора на Марс. Това би трябвало да се случи малко преди 2040 г. Ясно е, че американската космическа програма няма да преживее втори „Аполо момент“, защото вероятно никога вече няма да получава толкова пари, колкото при Кенеди. Най-вероятно няма да има и втора Студена война, която да забърза прогреса, но въпросът остава: Какво още има в Космоса?

Все още не сме изследвали дори цялата Слънчева система – има толкова много въпроси и още повече въпроси, които дори още не знаем, че ще зададем. Цената на знанието е малка и както казват от НАСА: „Да продължим да дерзаем за големи постижения.“

Popular Science

The post Истинската цена на мисиите на НАСА appeared first on Мегавселена.

Луната днес е почти лишена от вода и цяла редица леки елементи благодарение на това, че нейният „зародиш“ се е намирал прекалено далече от Земята след сблъсъка на прародителката ѝ – Тея – с нашата планета.

Този извод са публикували учени в статия в сп. Nature Geoscience.

„Отсъствието на вода и други летливи вещества на Луната отдавна е тайна за нас, загадка, която трябва да се реши, за да се разбере как са възникнали нашата планета и нейната спътница. Нашите нови изчисления показват, че на последните фази от ръста на Луната тези вещества основно са улягали на Земята, а не на нейната спътница“, казва Робин Канъп (Robin Canup) от Югозападния изследователски институт в Боулдър (САЩ).

Както обяснява Канъп, планетолозите отдавна спорят защо в съвременните лунни породи почти няма вода, натрий, калий и редица други лесно изпарявани елементи, които присъстват в големи количества в земните недра. Средно те са 5-100 пъти по-малко в лунната кора и мантия, отколкото в техни аналози на Земята, което изключително сложно се обяснява от гледна точка на формирането на планетите.

Голяма част от планетолозите днес смятат, че разминаването може да се обясни с това, че голяма част от летливите вещества просто са се изпарили в откритото космическо пространство, след като останките на Тея, прародителка на Луната, са били изхвърлени на орбитата на Земята при сблъсъка ѝ с нашата планета. Канъп и колегите му се усъмнили, че останките на Тея са се движили с прекалено ниска скорост, за да „избягат“ в Космоса.

Авторите на статията се опитали да открият истинския отговор на тази загадка, като използвали разработен от тях модел на „лунен диск“ –останки на Тея и материя на Земята, от които се е формирала Луната в далечната младост на Слънчевата система.

Изчисленията на Канъп и екипа му показали, че странностите в съдържанието на летливи вещества в лунните породи се обяснява с две неща – с това, че луната се е движела по време на своето формиране, и с това, че породите от „лунния диск“ са останали в течен вид в продължение на няколко столетия.

Първоначално Луната е започнала да се формира в сравнително „гъстата“ и гореща централна част на диска, където летливите вещества са присъствали само във вид на пара, неспособна да улегне на повърхността на формиращата се спътница на Земята.

След няколко десетилетия и столетия Луната, набрала към този момент около 60% от своята маса, е започнала да мигрира към съвременната си орбита, разположена доста по-далече от Земята, отколкото точката на нейното рождение.

Благодарение на това почти всички летливи вещества, включително водата в алкалните метали, са започнали да изстиват и да кондензират в „камънаци“ и миниастероиди, след като Луната е напуснала своята люлка. Подобни частици материя, богати на летливи вещества, са се намирали извън гравитационната „сфера на влияние“ на бъдещата Луна, в резултат на което са улегнали на повърхността на Земята, а не на нейната спътница.

Това, както смята Канъп, обяснява защо на Луната почти няма вода и цяла редица други вещества.

Този двуетапен сценарий за формиране на Луната има един недостатък, отбелязва планетологът Стив Деш (Steve Desch) от Аризонския университет в Темпи (САЩ) в коментар за сп. Nature.

Той не обяснява защо делът на някои изотопи – например титан, се явяват фактически идентични за Земята и нейната спътница, а други се различават.

И все пак Деш смята, че подобен модел на „лунен диск“ принципно е способен да обясни тези несъгласуваности, което ни приближава към разкриването на тайните на рождението на Земята и Луната.

РИА Новости

The post Ето защо Луната почти не съдържа вода appeared first on Мегавселена.

След излизането си по кината Марсианецът спечели любовта на публиката с хумора и научния реализъм, вложен в него. В списъка с научните факти трябва да влезе и годината, в която се случва действието. Пилотираната мисия до Марс се случва след 2030 г. Това е и същото време, в което НАСА смята да изпрати астронавти на червената планета. В случая се получава така, че научната фантастика привлича вниманието на хората към истинското приключение, което предстои да се случи.

Когато пенсионираният американски военен Ранди Креймър, познат като капитан Кей, обяви, че наскоро се е завърнал от 17-годишна мисия на Марс, очаквано се появиха доста съмнения. Бившият военен потвърди, че е работил в секретна международна военна база, в която трябвало да пази човешките колонии на Марс, които съжителствали с различни рептили и инсектоиди.

Разбира се, няма документирани доказателства за твърденията му и това кара хората да смятат, че историите му са по-скоро научна фантастика. Въпреки това, нещата, които Креймър каза, привлякоха вниманието на обществеността и наяве излезе въпросът за евентуалните военни бази на Марс.

Състезанието до Луната

Наскоро стана ясно, че голямата надпревара за кацането на Луната през 60-те е имала една цел – коя държава ще е първа в построяването на военна база там. След успеха на американците, изглежда, че те не са смятали да спрат дотам. Крайната цел е била да бъдат тествани ядрени оръжия на неутралната територия.

Военният план на САЩ, наречен Проект Хоризонт, се състоял в това Съветският съюз да бъде победен в състезанието до Луната и американците да притежават постоянна военна база там. Разбира се, мечтите не спирали дотам – имало предложения за военни бази и на други небесни обекти, включително и на Марс. Но желанието и реалността са две различни неща. Бюджетът на НАСА бива орязван постоянно и подобни намерения стават все по-нереалистични.

Все пак възможността съществува

Дори и да имаше достатъчно пари, правителството на САЩ е подписало договор. През 1967 г. страните членки на ООН се съгласяват на забрана за използване на ядрени оръжия в космоса, било то на Луната или където и да е другаде.

И до днес договорът служи като основа на стандартите, които трябва да бъдат следвани в космическите програми на всяка държава. В споразумението ясно се казва, че никакви оръжия за масово поразяване не трябва да бъдат поставяни на Луната или на никое друго небесно тяло – всички начинания трябва да бъдат с мирни цели. Под отговорност няма да бъдат подвеждани само държави, а и частни организации (пример за това е Mars One).

Въпреки това възможността за военни бази на Марс съществува. В крайна сметка всичко е възможно. Но при сегашната финансова ситуация и без нарушаване на международния договор, скоро (и за щастие) космосът няма да бъде изследван за военни цели.

Top Secret Writers

The post Военни бази на Марс: Ще станат ли реалност? appeared first on Мегавселена.

Може да се приеме Луната не за истински спътник, а за планета спътница. Луната ни е над една четвърт от диаметъра на Земята, което означава, че планетата ни е единствена в Слънчевата система със спътник с значими размери.

За разлика от другите спътници, например Фобос и Деймос на Марс, които са с диаметър десет километра, Луната е голяма по отношение на планетата си. Всичко това има голямо значение за нас и всички организми на Земята.

Луната оказва стабилизиращо действие на планетата, без което би се клатушкала хаотично, което от своя страна би довело до климатични промени. Стабилизиращото гравитационно влияние на Луната поддържа въртенето на Земята с правилната скорост и ъгъл, като осигурява вида стабилност, нужен за продължително и успешно развитие на живот. Трябва да гледаме на нея, като нещо повече от приятна гледка в небето.

В древността нашит естествен спътник е бил обект на почитание, нещо повече от Луната са се страхували и са ѝ възлагали надежди, като е била източник на суеверия и митове. До ден днешен всички земни организми са подвластни на Луната, оказвайки влияние с приливите и отливите, растежа на растенията и биологичните ритми на живите организми.

Ролята на Луната в редуването на морските приливи и отливи е неоспорима, а с подкрепата на Слънцето тя предизвиква образуването на приливни вълни, които са най-големите и мощни в Световния океан. Това става вследствие на лунното притегляне – капки вода се издигат във воден стълб и в съответствие с денонощното завъртане около Земята този воден стълб върви след нея във вид на приливна вълна.

Нещо повече, съществува и друга вълна, която се образува в онази част на океана, обърната в обратната спрямо Луната страна в този момент. Тя възниква поради факта, че лунното притегляне там е минимално, а центробежната сила на системата Земя – Луна е най-голяма.

Приливните вълни могат да достигнат 18 метра височина, тогава когато трите небесни тела – Земя, Луна и Слънце – се подредят на една права линия, вследствие на което силите на притегляне на Слънцето и Луната се обединят. Такава подредба става веднъж на 18,6 години.

Освен океаните, и сушата е подвластна на лунните притегляния, като два пъти в денонощието тя се издига на около 40 сантиметра. Това не може да се забележи визуално, тъй като участие вземат цели континенти. Тази вълна на земните маси влияе на недрата, като се покачват подпочвените води и нефта в кладенците.

Дълбочинните газове се насочват към външните слоеве на земната кора именно в такт с движението на Луната, като се прибави и фактът, че възникването на нефтени залежи по високо в земната кора е свързано с тези притегляния, може да се заключи, че Луната с гравитационното си поле е повлияла на образуването и достъпа на природните богатства.

Поразителни в своя мащаб и деликатни в точността си са взаимодйствията на двете небесни тела, които не се изразяват само с приливите и отливите. С гравитационното си поле Луната размества магнитните силови линии на Земята и по този начин позволява на заредените микрочастици да влязат в земната атмосфера и да оказват въздействие върху електромагнитното ѝ поле.

Съществува и един друг факт – заради приливите и отливите, причинени от лунната гравитация, се получава триене между водния обем и сушата под него вследствие на което въртенето на Земята се забавя. На всеки милион години денонощието се увеличава с 16 секунди, затова преди 225 милиона години то е било 23 часа. След 5 милиарда години денонощието на нашата планета ще се увеличи двойно и ще трае 48 часа.

Само Луната е достатъчно близка и голяма за да стабилизира своята планета. Но нашата Луна се отдалечава, и то с все по-голяма скорост, като в един момент ще бъде прекалено далече за да стабилизира Земята. Отиде ли си Луната, Земята ще се преобърне, а това би довело до сигурна катастрофа.

Освен Слънцето и Луната, най-голямата планета Юпитер също привлича Земята, но нашата Луна отслабва много силите му. Марс няма такъв късмет, без стабилизиращото действие на по-голям спътник той е податлив на такова влияние и сегашният 25-градусов наклон на оста му е временен.

Благодарение на Луната Земята има много стабилна ос с 23,6 градуса, които позволяват на слънчевата светлина да се разпростира по цялата планета и поддържа температурите в сравнително тесен диапазон, оказал се подходящ за живот.

Ако Земята нямаше стабилна ос, бихме виждали изгреви през различно време и на различни места, не както сега веднъж на денонощие и само от изток.

The post Двойната планета appeared first on Мегавселена.

Изследовател най-накрая е открил кратера, направен от ракетния ускорител на Аполо 16, разбил се на повърхността на Луната преди почти 44 години.

Аполо 16 е петата на пилотирана мисия на НАСА, при която хора успешно кацат на Луната и се връщат невредими. Разбиването на третия ускорител Сатурн V всъщност е било контролиран експеримент.

Чрез него трябвало да се направят сеизмични измервания и да се изследва вътрешността на естествения спътник. За жалост, повреда не позволила да бъдат получени проследяващите данни и оттогава местоположението на ракетния ускорител е загадка.

Но сега, Джеф Плесия (Jeff Plescia), който е физик от университета Джон Хопкинс и експерт по откриването на загубена апаратура в космоса, е използвал висококачествени изображения на лунната повърхност, за да посочи точното местонахождение на ракетния ускорител от Аполо 16.

„Най-накрая го открих“, казва Плесия за Inside Outer Space. „Кратерът изглежда като всички останали, но бях затруднен допълнително заради загубата на проследяващите данни.“

Мисията Аполо 16 е предпоследната от програмата Аполо. В нея участвали астронавтите Джон Янг, Томас Матингли II, и Чарлз Дюк, който е известен с това, че е оставил семейна снимка на повърхността на Луната.

Въпреки че тогава астронавтите не успели да разберат какво точно се случва под повърхността на Луната, сега, благодарение на сондата Lunar Reconaissance Orbiter, знаем много повече. Всъщност учените от НАСА дори са успели да наблюдават как гравитационното привличане на Земята образува цепнатини на лунната повърхност. Гравитационното привличане може и да е причината за т.нар. лунетресения. Но без сеизмична сензорна мрежа на повърхността на Лунатта, тази хипотеза няма как да бъде доказана.

И все пак, доста е красиво как 40 години по-късно все още можем да видим следи от човешка дейност на нашия единствен спътник.

Science Alert

The post Видяха на Луната ракетния ускорител от Аполо 16 appeared first on Мегавселена.

Ръководителят на пилотираните програми на Роскосмос Олег Саприкин смята, че можем да колонизираме Луната с роботи аватари, които да се управляват от Земята или от космическото пространство, съобщава РИА Новости.

Според предлаганата концепция механичен робот аватар ще се управлява чрез екзоскелет с обратна кинематична връзка, който изцяло повтаря човешкото тяло.

Като облече екзоскелета, човек „фактически ще се потапя в тялото на този аватар“, пояснил Саприкин на пресконференция, посветена на пилотираната космическа експедиция на Марс.

„Използвайки такъв робот, може, дори бих казал не виртуално, а практически реално, да се пътешества в Слънчевата система. Преди всичко на Луната е интересно да го използваме, защото… Какво е управлението на такива роботи на Луната? Фактически при тези задръжки, които сега има с Луната – това са около 4 секунди – може да се използва копиращ режим. В режим на реално време човек ще работи с този робот“, отбелязал ученият.

По-рано ръководителят на Центъра за подготовка на космонавти Юрий Лончаков съобщи, че руски робот андроид скоро ще бъде изпратен на МКС.

Прототипът на робота андроид SAR-401, разработен от НПО „Андроидна техника“, беше представен през ноември 2013 година в Звездното градче. След това компанията създала образец, който ще може да изпълнява около 50 операции в Открития космос.

The post Да колонизираме Луната с аватари appeared first on Мегавселена.

Двучасов филм във формата на интервю от 1999 г. с известния режисьор Стенли Кубрик излязъл дни след като НАСА обяви, че открила мястото на разбиване на ракетния ускорител на Аполо 16 на Луната.

Съобщението на НАСА беше удар по конспираторите, които твърдят, че кацанията на Луната са режисирани и изиграни на Земята. Но според Daily Express появата на този филм може отново да даде път на конспирациите, защото в него Кубрик признал, че стои зад първото кацане на Луната през 1969 г.

Смята се, че видеото е заснето от автора на документални филми Т. Патрик Мъри (T. Patrick Murray) на 3 март 1999 – четири дни преди смъртта на Кубрик. Странното е, че филмът е пуснат едва тази година. В него,човек с брада казва, че трябва да направи важно признание, а то е: „Конспираторите бяха прави в този случай.“

След това казва на интервюиращия, че фалшификацията е направена, за да бъде изпълнено обещанието за кацане на Луната и победата над руснаците в космическата надпревара, направено от президента Джон Кенеди. Кубрик казал също, че не бил сигурен дали да участва, но бил „отвян от шанса“ да направи филм за кацането.

„Режисирах огромна лъжа за американското общество, която сега ще опиша. В нея са включени американското правителство и НАСА. Кацането на Луната е фалшифицирано, всички кацания на Луната са фалшифицирани, а аз бях човекът, който ги засне.“

Интервюиращият попитал Кубрик: Защо се предадохте? Защо се примирихте с тази измама?, а режисьорът отговорил, че всъщност не е искал да става така. „Не е тайна, че НАСА винаги е искала да изпълни обещанието на Кенеди.“

Самият филм започва с договорка да не бъде пускан, докато не са изминали 15 години от смъртта на Стенли Кубрик.

Много хора смятат, че не кацането на Луната, а видеото със Стенли Кубрик е фалшификация. Изказани са и мнения, че това е актьор, който дори не прилича на истинския режисьор.

The post Стенли Кубрик признал, че режисирал кацането на Луната (ВИДЕО) appeared first on Мегавселена.