Наближава краят на активният живот на Международната космическа станция и скоро тя ще бъде заменена с друга. Все повече учени се обявяват новата станция да бъде на лунна орбита. Това ще й даде редица предимства, като освен продължаване на досегашните научни изследвания, новата станция може да се превърне и в междинна станция за полет до Марс.

На среща състояла се наскоро, работната група от учени стояща зад Международната космическа станция, обсъди начините за нейното заместване. Това трябва да се случи през 2024 г.

Международната космическа станция беше създадена като научна лаборатория в космоса. На нея астронавти и космонавти от различни народности осъществиха и осъществяват стотици експерименти.

На споменатата работна среща, все повече експерти са се обявили за космическа станция, която да е изведена в лунна орбита. Това е сериозно предизвикателство пред учените, но в сравнение с досегашната Международна космическа станция би имала редица предимства. На първо място новата станция ще помогне за още по-добро проучване на Луната, а също така ще бъде междинна станция при полет до Марс.

Учените от САЩ настояват за станция, която обикаля Луната именно заради улесненията за бъдещ полет до Марс, докато руските учени предпочитат обитаема станция на повърхността на Луната. Американците обсъждат елипсовидна орбита по която станцията да обикаля Луната, като най-близката точка до лунната повърхност да бъде на 1450 км, а най-далечната на 69 000 км. Новата космическа станция ще се нуждае от една седмица, за да прави една обиколка по тази орбита. Разбира се при нужда орбитата на станцията около Луната може да се променя.

На руското настояване за Лунна станция може да се отговори като се изгради модул и на лунната повърхност.

Идеята е изграждането на новата станция да започне през 2020 г., така че тя да бъде готова да подпомага полети до Марс през 30-те години на нашия век.

The post Новата международна космическа станция ще бъде в орбита около Луната? appeared first on Мегавселена.

Човешки крак не е стъпвал на Луната вече 45 години, когато за последен път Аполо 17 посети земният спътник през 1972г.

Сега от SpaceX обявиха, че е време това да се промени. Компанията на Илън Мъск си е поставила големи цели за изпълнение. Сред тях е полет до Луната още през следващата година. С кораба ще пътуват двама души, но те няма да слизат на Луната, а ще направят само обиколка около нея и ще се върнат на Земята.

Интересното е, че те не са астронавти от НАСА, а частни граждани, които вече са заплатили голяма част от средствата нужни за полета. Сега предстоят медицински тестове за двамата и няколко месеца подготовка за полета. От SpaceX отказват повече подробности, но коментират, че след като до Луната и обратно хора се летели девет пъти, при това през 60-те и 70-те години на миналия век, сега е много по-вероятно такъв полет да е безопасен.

От SpaceX вече работят по космическия кораб Crew Dragon, с който ще транспортират астронавти до Международната космическа станция, като той ще бъде използван и за полета до Луната следващата година. Интересното при този космически кораб е това, че той е напълно автономен и пътуващите с него не е нужно да са тренирани и обучени астронавти. Полетът ще бъде контролиран и управляван от земята от специалистите на SpaceX.

Символично е, че изстрелването на  кораба ще стане от Космическия център „Кенеди“ в близост до Кейп Канаваръл, същото място от което е бил изстрелван и Аполо през 70-те години.

От SpaceX не разкриват каква е цената за космическото пътуване, но обявиха, че и други – кандидат астронавти са заявили готовност да предплатят подобен полет до Луната.

The post SpaceX ще лети до Луната още през следващата година appeared first on Мегавселена.

В разгара на Студената война СССР и САЩ са имали разработени планове за унищожаване на Луната с ядрени взривове, показват разсекретени  документи, пише британският The Sun.

След края на Втората световна война Съветският съюз и САЩ се опитват десетилетия наред да доказват своето военно превъзходство на света. За целта и двете страни създават унищожителни оръжия. Надпреварата обхваща и космоса, като двете страни искат да създадат условия за използване на космически оръжия в своя арсенал.

Разсекретени документи показват, че двете държави са били готови да стигнат много далеч в противопоставянето си. Разкрити бяха планове и на САЩ, и на СССР да нанесат удари с ядрени ракети по Луната.

Кодовото име Проект А119 крие план, разработен през 1958 г. от американските военновъздушни сили, с който Америка да потвърди военното си превъзходство. Физикът Леонард Райфел е бил начело на този проект, имащ за цел да взриви мощна ядрена бомба на Луната. Проектът е предвиждал взривяването на ядрена бойна глава със същата мощност като тази взривена над Хирошима. Детонацията би осветила повърхността на Луната и би вдигнала огромен облак от прах. Според документите, екипът на Райфел е заявил, че може да удари цел на Луната с точност до две мили.

През януари 1959г. обаче, американските военни се убеждават, че последиците от такъв удар ще бъдат опасни и обществото няма да го приеме. Това променя плановете на американците, които решават вместо ядрени ракети, да изпратят към Луната пилотирани космически кораби.

В същото време и Съветският съюз е разработвал подобен план за ядрен удар на Луната, обозначен с кодовото име Е-4.
Разкритията на британския The Sun за руски и американски планове да се удари Луната с ядрено оръжие идват след разкритията на вестника на американските планове за унищожаването на целия СССР и за руски планове за унищожаване на по-голямата част от Европа.

The post И Луната е била под прицел във времето на Студената война appeared first on Мегавселена.

Ново изследване предполага, че нашата Луна е имала атмосфера преди 3 до 4 милиарда години.Тя се e образувала, когато вулканични изригвания са разтърсвали древния спътник, раздвижвайки газове над повърхността му твърде бързо, за да се разсеят в пространството.

Повърхността на Луната е осеяна с белезите от удари, дупки, пълни с вулканичен базалт. Тези базалтови равнини (наречени мария) са се образували, когато магма от вътрешността на Луната си е пробивала път и е избухвала на повърхността, създавайки потоци от лава.

Астронавтите от мисиите „Аполо“ донесоха проби от мария на Земята и сега знаем, че потоците от лава съдържат въглероден оксид и други газови компоненти, сяра и дори съставните елементи на водата.

Сега Луната няма атмосфера, тъй като не разполага с достатъчно силно магнитно поле и достатъчно маса, за да поддържа атмосфера около нея.

За разлика от Земята, която има достатъчно маса и магнетизъм, всяка атмосфера около Луната бързо би била отстранена от слънчевите ветрове.

Но новите изследвания показват, че преди това да се е случило, Луната за кратко е имала атмосфера.

Учените са изследвали проби, за да изчислят колко газ се е генерирал и натрупал, за да се образува тази преходна атмосфера. Те установили, че вулканичната активност е достигнала своя връх преди около 3,5 милиарда години и тогава атмосферата е била най-дебела.

След като се е формирала, тя е издържала около 70 милиона години, преди да бъде отстранена и изгубена в космоса. В периода, в който Луната е имала атмосфера, тя е била почти три пъти по-близо до Земята и затова е изглеждала много по-голяма в небето.

Старши научният сътрудник Дейвид Кринг от Асоциацията на университетите за космически изследвания (USRA) казва пред Phys.org: „Това изследване променя драматично нашия поглед върху Луната от безвъздушно скалисто тяло до спътник, заобиколен от атмосфера, състояща се от по-разпространени елементи от тези около Марс днес.“

Тази нова информация може да има важни последици за бъдещите планираните лунни мисии и космическите изследвания.

Изследванията предполагат, че летливи вещества от атмосферата може да са били „хванати“ в близост до лунните полюси в студени, постоянно засенчени райони. Ако това е вярно, то може да има източник на лед на Луната, който астронавти и бъдещи колонизатори ще могат да използват за питейна вода, отглеждане на храна или други нужди.

Ледните депозити, заредени с летливи вещества биха могли да осигурят гориво и въздух както за операции на Луната, така и за мисии в открития космос.

Това, което вече съществува на Луната, няма нужда да се пренася от Земята – огромно предимство, като се имат предвид разходите за товар в космоса.

The post Учени твърдят, че на Луната някога е имало атмосфера appeared first on Мегавселена.

Огромен тунел образуван от лава беше открит на Луната и учени веднага предложиха той да бъде използван за убежище на бъдещите астронавти, които ще престоят по-дълго на земния спътник.

Този тунел от лава ще може да защитава астронавтите от опасните условия на повърхността на Луната. Неговата големина може да предложи убежище на цяла колония, която би могло да се изгради там.

Човешки крак стъпва на Луната за първи път преди 48 години, но досега никой не е престоял там повече от три дни. Луната може да бъде опасно място за хората. Температурата варира изключително много, а на Луната липсва атмосфера, както и магнитно поле, които да предпазват хората от опасните слънчеви лъчи и високата радиация. Костюмите на астронавтите не могат да ги предпазват дълго време от тези опасности, но един подобен тунел от лава, като открития, би могъл да облекчи тази задача.

Тунелът от лава се е образувал при изстиването на лавата, която е станала на корава покривка, нещо като покрив над все още течащ поток от лава. Така, след спирането на потока от лава, често пъти остава нещо като празен тунел.

Сега учените искат да изследват тези тунели, за да разберат кога лавата е изстинала и да разберат повече за образуването на земния спътник.

Тунелът беше открит от Японския спътник обикалящ около Луната. Когато японските учени анализирали изпратените данни, те открили отличителен ехо сигнал, чийто интензитет намалява, а след това има голям втори пик на ехото – сигнали, които до голяма степен предполагат куха област като тръба. Наред с това японските изследователи открили подобно поведение на ехото и на други места в близост до открития тунел, което предполага наличието на още тунели в този район.

Японският спътник обаче, не може да се приближи много до повърхността на Луната и японците са потърсили коопериране с НАСА и техния проект GRAIL. Чрез него могат да бъдат открити райони на Луната с по-ниска гравитация от известната, което може да помогне да се намерят кухите райони под повърхността на Луната. Така става възможно да се измери големината на тунела и точното му място под повърхността и да се прецени неговата пригодност за убежище на една бъдеща лунна колония.

The post Намериха място за бъдещата колония на Луната? appeared first on Мегавселена.

Повече от десетилетие Китай подготвя мисия насочена към далечната страна на Луната. През тази година китайците планират да изпратят два сателита, които да улеснят тази мисия. Кулминация на програмата ще стане кацане на далечната страна на Луната на космически кораб.

Комуникационните сателити, които ще изпратят през тази година ще бъдат на постоянна орбита над обратната страна на Луната, като непрекъснато ще изпращат сигнали към Земята. Очаква се те да бъдат изстреляни през юни тази година.

Както е известно, Луната се върти около Земята винаги само с едната си страна обърната към планетата. Досега обратната или далечната страна на Луната е виждана само на снимки, изпратени от руски спътник още през далечната 1959 г.

Нито една страна досега не е осъществявала кацане на сонда на тази далечна страна на Луната. Това е така, защото кацането на обратната страна на земния спътник е много по-трудна задача в сравнение с кацане на повърхността, обърната към Земята.

Теренът на обратната страна е доста по-труден и е нужна много сериозна подготовка, за да стане кацането безопасно. Вероятно най-удобното място за кацане на далечната страна на Луната е намиращият се близо до южния полюс на Луната „басейн на Аиткен“, който представлява голяма и относително равна вдлъбнатина на лунната повърхност.

Не само теренът е проблем за кацане на обратната страна на Луната. Сериозни въпроси поставят и начините за комуникация. Всички досегашни лунни мисии са осъществявали лесно контакти със Земята.

Това означава, че апаратът, който ще кацне на Луната, трябва да използва предварително изпратените сателити, за да се свързва със Земята. Комуникационните сателити, които Китай ще изпрати тази година, ще са на тази точка, която учените наричат втората Lagrangian точка на трасето Земя-Луна или EML-2, на около 60 000 километра над обратната страна на Луната.

Lagrangian (на името на италианския математик Йозеф Луис Лагранж 1736–1813) са точките, където гравитационното привличане на две отделни тела, в случая Земята и Луната, създава някакъв баланс. Тези точки понякога се наричат и „места за паркиране“, защото са най-удобни за „закотвяне“ на орбитален космически кораб.

Мисията Chang’e 4 не само ще кацне на обратната страна на Луната, но и ще се върне, като донесе проби от лунната повърхност на Земята. Ако мисията успее, това ще са първите лунни проби изпратени към Земята от 1976 г. насам. Успехът на мисията ще зависи и от успешното производство на новата ракета Long March 5, която имаше неуспешен тест през миналата година. Преди началото на мисията, Китай ще иска да постигне един или два успешни теста на новата ракета.

От НАСА също са обсъждали мисия до обратната страна на Луната, но засега нямат конкретни планове за нея.

The post Китайците искат кацане от другата страна на Луната appeared first on Мегавселена.

Луната е най-близкият ни съсед и за него знаем (или мислим, че знаем) много. Луната е  изучавана, картографирана  и дори посещавана от хората повече от един път. Все пак, това не означава, че не разполага с някои изненади, които може да ни поднесе.

При нови изследвания на Луната беше открита една от тези мистерии – големи дупки в лунната повърхност в близост до Северния полюс на Луната. Според най-смелата теория на учените, тези дупки може да са част от огромна мрежа тунели под лунната повърхност.

Странните дупки са били забелязани от изследователи, които работят с института  SETI – Search for Extraterrestrial Intelligence за намиране на извънземен разум и с изследователската програма за Марс – и двете организации използващи изображения от лунния орбитален апарат на НАСА , като търсят да идентифицират  пропуски при предишни изследвания на  повърхността на Луната.

Преди да започнете да си представяте малките зелени човечета, живеещи в подземията на Луната, трябва да знаете, че учените въобще не мислят, че тунелите са създадени от извънземни на същества.  Те определят тунелите като останките на древните „тръби“, по които е текла  лава, преди да падне дълбоко под повърхността на Луната. С течение на времето, потокът от магма е престанал да съществува, но големи кухи канали останали.

Дупките открити от учените са наречени „капандури“. Образували са се там, където твърдата черупка на лава се е сринала  и така е създала път към повърхността на Луната.

На този етап не е ясно каква е дължината на тези тунели, нито докъде стигат те, но в НАСА вече обмислят  потенциалната им полезност за бъдещите  пилотирани мисии на Луната.

„Дори и образите с най-висока резолюция от дупките заснети на кратера Филолаос  (Philolaus), не ни позволяват да сме сигурни на 100 процента, че това са „капандури“ на тунели от лава, но ние ги анализираме по големина, форма , светлина и геология и вероятността да са тунели и доста висока“, обяснява Паскал Лии, учен от програмите SETI и Mars, който анализира новите находки.

В не толкова далечно бъдеще астронавтите на Луната могат да използват тези лунни тунели за укрития от космическата радиация. Обикновено когато се говори за изграждането на лунна колония си представяме структури разположени на повърхността на земния спътник. Дали обаче изграждането на инфраструктурата на една такава колония няма да бъде по-безопасна и ефикасна, ако е под повърхността на Луната във вече съществуващите тунели?

The post Вече намериха приложение на тунелите на Луната appeared first on Мегавселена.

Малките космически апарати досега най-често се използват в орбита около Земята. Европейската космическа агенция (ESA) има и други планове за миниатюрните космически сонди, като избра два уреда, победители в конкурс за изграждане на малки космически кораби, които ще изучават тъмната страна на Луната.

Първият, Lunar Meteoroid Impact Orbiter (Lumio), ще обиколи далечната страна на Луната, за да картографира метеоритни бомбардировки, търсейки ярки светкавици.

Вторият, Lunar Volatile and Minearology Mapping Orbiter (VMMO), междувременно ще изследва намиращият се в затъмнената част на Луната кратер Шакълтън (Shackleton), в близост до лунния южен полюс, за да търси лед и други материали, които биха могли да бъдат полезни за бъдещи колонизатори на земния спътник. Ще наблюдава и измерва и радиацията в този район.

И двете устройства са изградени от 12 единични кубчета, всяко от които има размера на „кабинна чанта за самолет“. Разликите се свеждат най-вече до сензорите – Lumio ще използва оптична камера, докато VMMO ще разчита на миниатюрен лазер.

Двата миниатюрни космически уреди ще работят за мисии на Европейската Космическа Агенция през февруари и март. Точно кога ще започнат и колко дълго ще останат активни, не се съобщава, но се очаква на VMMO да са нужни 260 дни, за да състави водната карта за кратера.

При условие, че всичко работи според очакванията, малките космически кораби биха могли да помогнат за въвеждането на ерата на по-евтино изследване на Луната. Досега лунните сонди обикновено бяха големи и скъпи проекти, които принуждаваха учените да избират мисиите относително внимателно.

„Кубчетата“ отварят вратата за операции на Луната, които преди това не са били реалистични и биха могли да помогнат за запълването на пропуски в знанията за най-близкия ни небесен съсед.

The post Миниатюрни космически сонди ще изучават обратната страна на Луната appeared first on Мегавселена.

Визията на НАСА за изследване на Луната включва кацане на астронавти подбрани от агенцията, както и от нейни партньори, на повърхността на земния спътник. Програмата за това ще стартира още до края на 2020 г. Това стана ясно от изявление на администратор на агенцията, направено на закуска в Асоциацията за космически транспорт.

Робърт Лайтфуут описва визията на НАСА и космическите дейности на агенцията до 2030 г., за които е предвиден бюджет от следващата година:

„На Луната ще имаме хора, пристигащи и връщащи се с постоянен набор от полети, които ще ни позволят да вършим работата, която искаме да вършим на Луната“, казва Лайтфуут.

В орбита около Луната ще бъде платформата Lunar Orbiting Platform – Gateway, съоръжение имащо цилиндрична форма и позволяващо на хората да го обитават, напускат, да стигат до повърхността на Луната и да се връщат обратно на него. Съоръжението доскоро известно като Deep Space Gateway, е един от ключовите елементи на плановете за проучване на Луната в предложението на бюджета, което предвижда бъдещо изграждане, като първоначалните елементи ще бъдат изстреляни през 2022 г.

Друг елемент от плана на НАСА изисква набор от финансирани споразумения с частния сектор, известни като Next Space Technologies. Те са свързани на първо място с  проекти за модул за местообитание на астронавтите в платформата. Няколко компании в момента работят върху тези проекти.

Бюджетът също така предвижда създаването на „поредица от капсули за кацане на Луната“, които ще направят лунните мисии възможни. НАСА ще отправи покани към различни фирми да представят техни проекти за първоначална мисия за роботизирано кацане на Луната в близко бъдеще, казва Лайтфуут.

Тези първоначални малки роботизирани сонди кацащи на Луната, ще бъдат последвани от по-големи мисии, но как те ще се развиват до космически кораби, способни да носят хора до лунната повърхност и обратно, не е описано подробно в предложението.

„Това, което целим, е в последната част от следващото десетилетието да имаме хора на Луната“, каза Лайтфуут в отговор на въпрос относно сроковете на програмата. Този глобален подход към проучването на Луната се основава на доклад, поръчан от вицепрезидента Майк Пенс на първото заседание на Националния космически съвет, състояло се на 5 октомври миналата година. „Резултатът от този доклад беше включен в бюджета“, каза той.

В речта си Лайтфуут поясни и друг елемент от визията на НАСА за идното десетилетие, с който се планира прехвърлянето на дейности от ниска орбита около Земята, сега извършвани от Агенцията, към частния сектор. Това включва прекратяване на финансирането от страна на НАСА на операциите на Международната космическа станция до средата на следващото десетилетие.

„Индустрията е готова, те се чувстват подготвени за новите предизвикателства и да разработят проекти различни от тези на правителството“, казва Лайтфуут.

Това предложение обаче предизвика критика от няколко ключови членове на Конгреса, които се противопоставиха на усилията  за прекратяване на финансирането на Международната космическа станция до 2025 г., пише изданието SpaceNews.

The post НАСА разкри програмата си за кацане и проучване на Луната appeared first on Мегавселена.

Нашата Луна не само обикаля около Земята, но и всяка година се отдалечава от нея с около 3.81 сантиметра. При този процес въртенето на Земята действително се забавя. Ами ако една нощ, луната просто изчезнe? Какви ще са последиците за Земята?

При пълнолуние, спътникът на Земята е средно 14 000 пъти по-ярък от следващото най-ярко нещо в нощното небе – Венера. Така че без нея всяка нощ ще бъде толкова тъмна, колкото при нова луна. Но още на следващата сутрин ще започнете да осъзнавате колко важна е Луната за живота на Земята.

Да започнем с това, че между слънцето, земното въртене и Луната, Луната има най-голямо влияние върху приливите на Земята.

Без Луната високите и ниските приливи и отливи ще се свият с около 75%. Това би застрашило живота на много видове раци, миди и морски охлюви, които живеят в приливните зони. Тяхното изчезване би поставило под заплаха съществуването на по-големите животни, които разчитат на тях за храна, като в крайна сметка ще бъде заплашено съществуването на цялата крайбрежна екосистема. След няколко десетилетия това ще доведе до намаляване на рибите в морето, но и на населението в крайбрежната суша.

Едно от най-големите събития свързани с размножаване в света се случва в Големия бариерен риф. Всеки ноември в дните след пълнолуние, кораловите колонии в рифа – обхващащи район, голям около  три пъти повече от територията на България, освобождават милиони яйца и сперматозоиди в рамките само на няколко минути. Учените са сигурни, че пълната луна играе важна роля в този процес, но точно как – остава мистерия.

На сушата, животни като червените раци също използват лунни сигнали за възпроизвеждане. След като живеят по-голямата част от живота си в планините, милиони раци мигрират надолу към брега. И тогава само през последната четвърт от Луната, женските отделят яйцата си в морето.

Разбира се, Луната не въздейства така генерално върху възпроизводството на човека, но за сметка на това има силно въздействие върху времето на Планетата. Приливите и отливите помагат да се смесват студените арктически води с по-топлата вода от тропиците. Това балансира температурите и стабилизира климата в световен мащаб. Без Луната прогнозите за времето ще бъдат практически невъзможни. Средните разлики между най-горещите и най-студените места на Земята може да се превърнат в крайно опасни за живота крайности.

Но нищо от това не може да се сравнява с най-голямата промяна, до която би се стигнало през следващите хилядолетия, ако изчезне Луната. Сега Земята се накланя по оста си на 23,5 °, поради гравитацията на луната. Ако Луната изчезна, оста на Земята ще варира, ще се движи между 10 и 45 градуса.

Някои експерти смятат, че Юпитер може да помогне да се запази наклонът на Земята, без да излезе напълно от контрол. Но дори само допълнителен наклон от 10 градуса ще предизвика пълен хаос в климата и сезоните, каквито ги познаваме сега.

В миналото наклонът на Земята се е променял само с около 1-2 градуса, което според учените е довело да появата на ледниковите периоди. Трудно е да се предположи какво би станало ако този наклон стане 10 или 45 градуса, но едва ли ще доведе до нещо добро за живота на Земята.

Луната не е просто важна за живота на Земята днес. Експертите смятат, че тя също най-вероятно е играла ключова роля и при формирането на живота преди повече от 3,5 милиарда години, пише изданието Business Insider.

Оказва се, че Луната не е просто светлина на нощното небе. Нейното съществуване е от решаващо значение за деликатния баланс, който прави живота на Земята възможен.

The post Какво би станало ако Луната изчезне? appeared first on Мегавселена.

Целта на НАСА да се завърне на Луната става все по-реална, като сериозен тласък се очаква в началото на 2019 г., когато агенцията ще връчи първия си договор за изработка на елементи за лунната програма „Gateway“.

Лунната орбитална платформа Гейтуей (Lunar Orbital Platform-Gateway) е планирана от НАСА за проучвания на Луната и на дълбокия космос. В крайна сметка тя ще функционира и като междинна станция за астронавти, които пътуват до и от Марс.

Първите разходи на НАСА за платформата ще бъдат за мощност и задвижващи елементи, които ще бъдат направени в началото на следващата година. След тях ще бъдат добавени компоненти за обитаване, пояснява административният управител Уилям Герстенмайер на симпозиум в Колорадо Спрингс. Вероятно в този ред елементите ще бъдат изстреляни в лунна орбита през 2022 година.

Платформата трябва да обикаля около Луната напълно функционална през 2025 г., казва Герстенмайер и пояснява, че новата орбитална станция ще подслони екипаж от четирима астронавти, като ще се започне с 30-дневни мисии.

Програмата Gateway също така ще допринесе за целта на НАСА за ново кацане на Луната и ще помогне да се определи дали водата в близост до повърхността на спътника, може да бъде използвана за производство на гориво за космически мисии.

Гравитацията на Луната също може да помогне на космическите екипажи да намаляват скоростта на корабите, които ще се използват за шестмесечни пътувания до Марс, като по този начин ще улеснява влизането им в земната атмосфера.

„Искаме да разберем орбиталната механика около Луната по-добре, далеч от силната гравитация на Земята“, казва Герстенмайер.

През ноември НАСА избра пет компании, които да изучават и разработват слънчево-електрическа задвижваща система с висока мощност, която да се използва в полети към дълбокия космос, включително и за разработваната платформа за Луната. Бъдещите човешки мисии ще изискват система за захранване, която да бъде три пъти по-мощна от настоящите проекти.

Пътуванията до Gateway ще бъдат на борда на „Орион“, космически кораб, който се сглобява от Lockheed Martin Corp., като модулът за обслужване е предоставен от Европейската космическа агенция. Първият полет на Орион, без екипаж, е насрочен за следващата година. Космическият кораб ще служи като команден център, когато е скачен с платформата.

„Разработването на платформата Gateway ще даде огромен импулс и ние предоставяме наши експертни познания в този процес, тъй като НАСА търси от индустрията допълнително ноу-хау за тези важни усилия“, заявиха от фирмата Локхийд.

Лунната платформа е планирана в текущия бюджет на НАСА и „не изисква огромен нов приток на финансиране“, заяви Гернстенмайер, наричайки бюджетното планиране на НАСА „реалистично и един от стратегическите принципи, помагащи на Агенцията да бъде пионер в космическите мисии“.

„Ние гледаме на Луната като на една стъпка, а не като крайна цел“, каза още Гернстенмайер.

НАСА също така обмисля как да продължи присъствието на САЩ в проектите на ниска орбита около Земята. Администрацията на президента Тръмп предложи да се приключи финансирането от страна на САЩ на Международната космическа станция, обикаляща сега в орбита около Земята, през 2024 г.

The post 2025 година: платформата Гейтуей ще обикаля Луната appeared first on Мегавселена.

Месеци след като президентът Тръмп подписа директива, според която НАСА трябваше отново да изпрати астронавти на Луната, космическата агенция прекрати разработката на лунния роувър.

Според Клайв Нийл, учен от Университета Notre Dame, членовете на мисията са получили разпореждане да закрият проекта до края на май.

„Аз съм малко шокиран“, казва той. Нийл, който не е директно ангажиран в мисията, казва, че не знае каква е причината за нейното прекратяване.

Официално НАСА не потвърждава прекратяването на мисията, но администратор от агенцията пусна в Туитър следното:

„We’re committed to lunar exploration @NASA. Resource Prospector instruments will go forward in an expanded lunar surface campaign. More landers. More science. More exploration. More prospectors. More commercial partners. Ad astra!“

(Ние сме отдадени на лунните проучвания в НАСА. Инструментите на Рисорс Проспектор ще напредват в разширена кампания на лунната повърхност. Повече участници. Повече наука. Още проучване. Повече перспективи. Повече търговски партньори. Ad astra! – лат. Към звездите!)

Мисията Рисорс Проспектор (лунният роувър), която е част от концепцията на фаза формулировка за потенциален старт през 2020, трябваше да изследва един от лунните полюси в търсене на летливи съединения като водород, кислород и вода, които могат да бъдат добивани в подкрепа на бъдещи човешки мисии.

Трябваше да бъде първата мисия в проучване възможностите за добив извън рамките на Земята и да играе ролята на крайъглен камък в перспективата за дългосрочни мисии в космоса.

Прекратяването, което беше първо съобщено от NASA Watch и the Verge, тревожи учените. Те казват, че мисията е жизненоважна както за човешките проучвания, така и за научното разбиране на естеството на Луната.

В писмо до новоизбрания администратор Джим Брайденстайн Аналитичната група за лунни изследвания (LEAG), която прави анализи за НАСА и други космически агенции, призова мисията да бъде възобновена, а старът й да бъде изместен за 2022 г.

„На това действие се гледа с тревога и недоверие в нашата общност,“ се казва в писмото.

Членовете на групата подчертават, че Директива 1 на президента Тръмп за космическата политика изрично призовава САЩ да „води завръщането на хората на Луната за дългосрочни проучвания и утилизиция.“

Дана Хърли, астроном от Университета Джонс Хопкинс, коментира ситуацията в интервю:

„Ако искаме да се върнем на Луната и наистина да работим там и да я превърнем в място, на което да установим изследователски станции и да проучваме процесите, които се случват на Луната … Всички тези неща могат да се случат, само ако сме в състояние да използваме ресурсите на Луната, за да правим гориво, ракетно гориво, животоподдръжка, такива неща.“

„Тази мисия е първата стъпка в опита ни да разберем как можем да използваме такива ресурси.“

Рисорс проспекторът беше разработван като част от по-голяма мисия, а негов прототип беше тестван в полеви условия през 2015 г и премина през вакуумни и термални тестове година по-късно.

Напоследък обаче, според Нийл, НАСА трансферира проекта към Директората за научни мисии, който разработва роботизирани мисии по-скоро с изследователски, отколкото с проучвателни цели.

Това трябва да е създало „несъответствие“ между възможностите на научната програма и целта, за която е предназначен Рисорс проспекторът, твърди Нийл.

В своето писмо членовете на аналитичната група (LEAG) настояват за запазване на мисията за роувъра като част от програмата за човешките проучвания и подчертават важността на скорошния старт.

Старт през 2022, пишат те, ще демонстрира възможността на НАСА да реагира бързо на промените в космическата политика, изпреварвайки роботизирани мисии на други държави и ще начертае пътя за комерсиални дейности на Луната.

“Имаме възможност не просто да разширим понятието за Луната от гледна точка на изследване и проучване, но и да разширим лунната икономика,” казва Нийл.

„И ако резултатите от тази дейност са наистина добри, тогава бихме могли да поемем по дългия път към установяване на устойчиво човешко проучване на Марс. Само трябва да знаем колко има там.“

Брайденстайн (новият администратор в НАСА), пусна туийт, че имал „Супер трети ден на работа в семейството на НАСА“, а също и че е „развълнуван от работата си по плана за устойчиво завръщане на Америка на Луната, стартиращ с агресивна програма в областта на роботиката.“ Което, според Нийл, все пак звучи окуражително.

Източник:
2018 © The Washington Post

The post Мисията на НАСА за лунен роувър беше неочаквано прекратена appeared first on Мегавселена.

В продължение на десетилетия учените спорят как Земята е придобила единствения си спътник – Луната. Докато някои твърдят, че Луната се е образувала от материал, изгубен от Земята поради центробежната сила или е била „заловена“ от земната гравитация, най-широко приетата теория е, че тя се е формирала преди около 4,5 милиарда години, когато се е сблъскала с първообраза на днешната ни планета, прото – Земята (известна още като хипотезата за гигантския удар).

Но тъй като прото – Земята е имала много случаи на гигантски въздействия и удари, няколко луни са се оформили в орбита около нея. Тогава възниква въпросът – какво е станало с тези луни?

Екип от международни учения стига до извода, че тези многобройни луни с относително по-малки размери, най-вероятно са се сринали на Земята, оставяйки в орбита само тази, която виждаме днес.

Изследването, озаглавено „Падащи луни: Сблъсъци между Земята и нейните луни в миналото“, наскоро се появи онлайн и в момента се подготвя за публикуване от Месечните известия на Кралското астрономическо дружество, Великобритания. Автори на изследването са Ури Маламуд, от Израелският технологичен институт Технион и учени от университета в Тюбинген, Германия и Виенския университет.

В изследването, д-р Маламуд и неговите колеги приемат, че Земята в най-ранната си форма, е преживяла многобройни гигантски въздействия и сблъсъци, предшествали сблъсъка с Тея (Theia), хипотетичната прото-планета сблъскала се със Земята преди 4.5 милиарда години, в резултат на което се формирала Луната. Всеки един от сблъсъците преди този с Тея, би имал потенциала да образува луни, които биха се интегрирали гравитационно с прото – Земята.

В крайна сметка подобен процес би довел до сливане на луни, до изхвърляне на луни от земната орбита или до луни, падащи на земната повърхност. Според д-р Маламуд и неговите колеги, най-вероятна е последната възможност, а тя е и най-малко анализираната от учените. Нещо повече, тази възможност може да има драстично въздействие върху геоложката история и еволюцията на Земята.

„В сегашното разбиране за образуването на планетата, късните стадии на разрастване на планетата са били предизвикани от много гигантски сблъсъци между планетни ембриони. При такива сблъсъци се откъсват значителни парчета от небесните тела, които от своя страна могат да станат луни. Като се има предвид степента на такива сблъсъци и еволюцията на луните, най-вероятно съществуването на множество спътници на Земята и взаимодействието помежду им и със Земята, ще доведе до падане на тези парчета на земната повърхност. Това е присъща, неизбежна част от теорията за формирането на Земята“, пише д-р Маламуд в изданието Universe Today.

Но тъй като Земята е геологично активна планета и защото нейната гъста атмосфера води до естествено оросяване на повърхността й и до ерозия, повърхността се променя драстично с течение на времето. Затова е трудно да се определят ефектите от събитията, настъпили в най-ранните периоди на Земята, започнали преди 4.6 милиарда години с началото на формирането на Земята и завършили преди 4 милиарда години.

За да се провери дали са възможни такива многобройни въздействия по време на формирането на Земята, които да са довели до образуването на многобройни луни обикалящи около Земята, които в крайна сметка са паднали на повърхността й, екипът е извършил серия от компютърни симулации.

Те разглеждат редица варианти с различна маса на луните, с различни ъгли на удар при сблъсъка с прото – Земята и различни първоначални скорости на ротация на прото – Земята. Учените стигат до извода, че падането на луни на Земята в миналото, е променило скоростта на въртене на прото – Земята, което е довело до сегашния ротационен период на Земята от 23 часа, 56 минути и 4.1 секунди.

Както обяснява Маламуд: „Нашите резултати показват, че в случай на падане на луна на земната повърхност, разпространението на материала от луната не е равномерно върху Земята и затова подобни сблъсъци могат да доведат до асиметрии и нехомогенност на състава на земната повърхност. Както обсъждаме в доклада, всъщност съществуват възможни доказателства за последното – падането на луни на земната повърхност може потенциално да обяснят изотопните хетерогенности в силно сидерофилни елементи в земните скали. По принцип сблъсъкът с паднала на повърхността на Земята луна може да доведе до създаването на мащабна геологическа структура на Земята и ние спекулирахме, че такъв ефект би могъл да допринесе за формирането на най-ранния супер континент на Земята. Този аспект обаче е по-спекулативен и е трудно да се потвърди пряко, предвид геоложката еволюция на Земята от тези ранни времена „.

Това проучване ефективно разширява настоящата и широко популярна хипотеза за гигантския удар. Според тази теория Луната се формира през първите 10 до 100 милиона години от съществуването на Слънчевата система, когато планетите все още се образуват. По време на последните етапи на този период се смята, че тези планети (Меркурий, Венера, Земя и Марс) са се разраснали главно чрез въздействия с големи планетарни ембриони.

Тази парадигма обаче не разглежда въздействията, които са се случили преди пристигането на Тея и формирането на единствения спътник на Земята. В резултат на това д-р Маламуд и колегите му твърдят, че той е изключен от по-широката картина на формирането на нашата планета.

Като се вземат предвид потенциалните сблъсъци, които предшестват формирането на Луната, учените може да получат по-пълна картина за това как и Земята, и Луната са се развили с течение на времето. Тези открития биха могли да имат и последици, когато става дума за проучване на други планети и луни в Слънчевата система. Както посочва д-р Маламуд, вече има убедителни доказателства, че мащабни сблъсъци са повлияли на еволюцията на тези планети и техните луни.

„На други планети виждаме доказателства за много големи въздействия и удари, които са създали топографски особености на планетата, като така наречената „дихотомия на Марс“ и вероятно дихотомията на повърхността на Харон“, казва Маламуд. „Най-вероятно те са възникнали от широкомащабни въздействия от удар. Падналите на земната повърхност луни са естествени предшественици на такива въздействия, но не може да се изключат и някои други големи въздействия от астероиди, които биха могли да предизвикат подобни ефекти. “

Съществува и възможност такива сблъсъци да се случват в далечното бъдеще на планети от Слънчевата система. Според настоящи оценки, луната на Марс, Фобос, в бъдеще ще се срине на повърхността на планетата. Това е доказателство, според учените, че подобни удари от падащи луни са се случвали в миналото и ще се случат отново в бъдеще.

Накратко, историята на ранната Слънчева система е била наситена от катаклизми и нейното създаване е произтичало обикновено след силни сблъсъци. Чрез по-пълната картина на това, как тези въздействия засягат еволюцията на планетите в Слънчевата система, можем да придобием нов поглед върху тяхното формиране. Това, от своя страна, може да ни помогне да знаем повече за такива планети и извън нашата слънчева система, пише изданието Universe Today.

The post Колко от луните на Земята са паднали върху нея? appeared first on Мегавселена.

Дните на Земята стават все по-дълги, докато Луната постоянно се отдалечава от нашата планета. Колкото повече се отдалечава Луната, толкова по-малко става гравитационното й влияние върху Земята, а това ще увеличава продължителността на деня. Отслабващото привличане между Земята и Луната води също и до забавяне на въртенето на планетата – отнема повече време за завъртането й на 360 градуса.

Ново проучване, възстановяващо историята на Земята установява, че преди 1,4 милиарда години дните на Земята са продължавали малко над 18 часа.

Изследователите са открили, че по-късите дни са причинени, поне отчасти, от по-близкото разположение на Луната до Земята.

Колкото по-близо е Луната до повърхността на планетата, толкова по-силно е нейното гравитационно привличане, което е карало Земята да се върти по-бързо. Това допринасяло за по късата дължина на дните на Земята, които са продължавали с шест часа по-малко, отколкото днес.

Професор Стивън Майерс от Университета на Уисконсин-Мадисън и съавтор на изследването заявява:

“Тъй като Луната се отдалечава, Земята е като въртящ се фигурист, чието движение се забавя, когато се отдалечава от партньора си“.

В новото изследване професор Майерс и неговия екип се опитват да опишат как връзката между Земята и Луната се е променяла с течение на времето.

Те използват сложен статистически метод, който свързва астрономическата теория с геоложко наблюдение – известно като астрохронология.

Използвайки този метод, те са били в състояние да погледнат назад през геологичното минало на Земята и да възстановят историята на Слънчевата система.

Професор Майерс казва: “Една от нашите амбиции беше да използваме астрохронологията, за да разкрием времето в най-далечното минало, да анализираме много древни геоложки времеви скали. Искаме да можем да изучаваме скални образувания, които са стари милиарди години по начин, който е сравним с начина, по който изучаваме съвременните геологични процеси”.

Планетарното движение на всяко тяло в космоса се влияе от другите астрономически тела, които упражняват сила върху него, включително и от други планети и луни. Всички те допринасят за вариациите в начина, по който всяка планета, включително и Земята, се върти около оста си.

Тези вариации, причинени от няколко гравитационни тела, които се „притискат“ до Земята, са известни като цикли на Миланкович. Те определят как се разпространява слънчевата светлина на Земята, което на свой ред променя климатичните ритми на планетата.

В продължение на милиарди години времето се е променило значително на Земята, тъй като Слънчевата система има много движещи се части, включително и другите планети, обикалящи около Слънцето.

Малки промени в тези движещи се части могат да се превърнат в големи промени милиони години по-късно, но досега не е било възможно да се определи произхода и точните стойности на тези различия.

Професор Майерс и колегите му смятат, че са намерили начин да обяснят промените, като са изследвали седименти от 90 милиона години стара скална формация, която обхваща климатичните цикли на Земята.

Луната понастоящем се отдалечава от Земята със скорост от 3,82 сантиметра годишно.

Използвайки тези данни от днешно време, учените екстраполират обратно във времето и изчисляват, че “преди около 1,5 милиарда години Луната би била достатъчно близо, че гравитационното взаимодействие със Земята, би трябвало да я раздроби на по-малки парчета. Нищо подобно обаче не се е случило. Луната е на 4,5 милиарда години, което показва неточностите при изчисленията на екипа на Майерс.

Учените обаче, успяват да се справят с този проблем, като използват изследване на скални слоеве, проведено от Алберто Мелинверно, професор от университета Колумбия.

Така екипът е могъл надеждно да предскаже вариациите в посоката на оста на въртене на Земята – и формата на нейната орбита, като е използван анализът на слоеве скали.

Проучването разглежда старата 1,4 милиарда години скална формация Шиамалинг (Xiamaling) от Северен Китай и 55 милиона годишния Уолвис Риф (Walvis Ridge) в южния Атлантически океан.

Изучавайки слоевете скали, екипът е успял да определи дължината на деня и разстоянието между Земята и Луната.

Професор Малинверно казва: “В бъдеще искаме да разширим работата в различни интервали от геоложки времена“.

Професор Майерс добавя: “Геологическият запис е астрономическа обсерватория за ранната Слънчева система. Ние гледаме на неговия пулсиращ ритъм, запазен в скалите и в историята на живота.”

Изследването е публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences.

The post Преди 1.4 милиарда години денят на Земята е продължавал 18 часа appeared first on Мегавселена.

На този въпрос в Quora отговаря Кори Пауел, писател и бивш главен редактор на изданието Discover:

„Луната се формира най-вероятно в резултат на титаничен сблъсък между Земята и протопланета с големина на Марс преди около 4,5 милиарда години. По времето на появата си, Луната е обикаляла около Земята на доста близко разстояние от около 4 земни радиуса, тоест орбитата й е била на около 24 000-30 000 км. от Земята, за разлика от сегашното средно разстояние от 383 000 км. (Цифрите са приблизителни, защото се основават на модели, които съдържат много несигурни величини.)

Веднага след формирането си, Луната е била изключително гореща. Цялата й външна повърхност е представлявала дълбок магмен океан от разтопени скали. Ако можехме да я видим тя би била в тъмно червен цвят в небето и би изглеждала 15 пъти по-голяма от Луната днес.

Ранните гравитационни вълни между Земята и Луната са били много силни. В резултат на това Луната остава „заключена“ в рамките на 100 милиона години. Оттам нататък ротационните и орбитални периоди на Луната са едни и същи, а само едната страна на Луната остава обърната към Земята. Орбитата на Луната започва да се отдалечава от Земята бързо през следващите години. След 500 милиона години Луната обикаля на разстояние от около 20 радиуса на Земята или на около 130 000 км. Така тя е изглеждала около три пъти по-голяма отколкото я виждаме днес.

Части от лунната повърхност се охлаждат и втвърдяват в рамките на първите десетки милиони години от нейното създаване. Знаем, че астронавтите от Аполо донесоха образци от някои от най-старите лунни скали на Земята. Преди 4 милиарда години цялата външна повърхност на Луната е представлявала сивкава твърда скала.

През периода от 4,1 до 3,8 милиарда години, Луната е претърпяла серия от огромни сблъсъци и въздействия с други обекти. Тези въздействия очевидно са част от хаотичен епизод в историята на Слънчевата система, наречен Късна тежка бомбардировка (въпреки че детайлите и дори съществуването на самото бомбардиране все още се дебатират активно).

По някое време от тази епоха друг огромен обект въздейства на Луната, като я изтегля в малко по-различна орбита. Това обяснява защо орбитата на Луната е изместена с около 5 градуса в сравнение с екватора на Земята. Въз основа на начина, по който се е образувала, Луната в началото е била почти идеално подравнена със Земята.

Тези гигантски удари са били придружени от огромно изливане на лава, която е преобладавала в тази част на Луната, която е обърната към Земята. Преди 4 милиарда години е била най-силната фаза на тази вулканична дейност. В следствие на това, в лунните планини се появяват сивкавите скали, които наблюдаваме и днес. Но това, което сега виждаме като лунни „морета“, са били истинските морета от разтопена скала: на някои места е имало вулканични фонтани, на други гореща блестяща лава, някои зони се охлаждат и там се образуват тъмните базалтови скали, обикновено където са били най-ранните изригвания.

Преди 3,8 милиарда години по-голямата част от тази лава се охлажда и се превръща в плавни тъмни равнини. В този момент Луната вече е изглеждала почти както и днес, но е имала повече кратери, а такива са се появили и през следващите години. Вулканичната дейност на луната намалява бързо и завършва почти изцяло преди 1 милиард години. Днес всичко, което виждаме са белези от драматичния ранен живот на Луната.

Публикувано в Forbes.com

The post Как е изглеждала Луната преди 4 милиарда години? appeared first on Мегавселена.

Повече от десетилетие Китай подготвя мисия насочена към далечната страна на Луната. През тази година китайците планират да изпратят два сателита, които да улеснят тази мисия. Кулминация на програмата ще стане кацане на далечната страна на Луната на космически кораб.

Комуникационните сателити, които ще изпратят през тази година ще бъдат на постоянна орбита над обратната страна на Луната, като непрекъснато ще изпращат сигнали към Земята. Очаква се те да бъдат изстреляни през юни тази година.

Както е известно, Луната се върти около Земята винаги само с едната си страна обърната към планетата. Досега обратната или далечната страна на Луната е виждана само на снимки, изпратени от руски спътник още през далечната 1959 г.

Нито една страна досега не е осъществявала кацане на сонда на тази далечна страна на Луната. Това е така, защото кацането на обратната страна на земния спътник е много по-трудна задача в сравнение с кацане на повърхността, обърната към Земята.

Теренът на обратната страна е доста по-труден и е нужна много сериозна подготовка, за да стане кацането безопасно. Вероятно най-удобното място за кацане на далечната страна на Луната е намиращият се близо до южния полюс на Луната „басейн на Аиткен“, който представлява голяма и относително равна вдлъбнатина на лунната повърхност.

Не само теренът е проблем за кацане на обратната страна на Луната. Сериозни въпроси поставят и начините за комуникация. Всички досегашни лунни мисии са осъществявали лесно контакти със Земята.

Това означава, че апаратът, който ще кацне на Луната, трябва да използва предварително изпратените сателити, за да се свързва със Земята. Комуникационните сателити, които Китай ще изпрати тази година, ще са на тази точка, която учените наричат втората Lagrangian точка на трасето Земя-Луна или EML-2, на около 60 000 километра над обратната страна на Луната.

Lagrangian (на името на италианския математик Йозеф Луис Лагранж 1736–1813) са точките, където гравитационното привличане на две отделни тела, в случая Земята и Луната, създава някакъв баланс. Тези точки понякога се наричат и „места за паркиране“, защото са най-удобни за „закотвяне“ на орбитален космически кораб.

Мисията Chang’e 4 не само ще кацне на обратната страна на Луната, но и ще се върне, като донесе проби от лунната повърхност на Земята. Ако мисията успее, това ще са първите лунни проби изпратени към Земята от 1976 г. насам. Успехът на мисията ще зависи и от успешното производство на новата ракета Long March 5, която имаше неуспешен тест през миналата година. Преди началото на мисията, Китай ще иска да постигне един или два успешни теста на новата ракета.

От НАСА също са обсъждали мисия до обратната страна на Луната, но засега нямат конкретни планове за нея.

The post Китайците искат кацане от другата страна на Луната appeared first on Мегавселена.

Луната е най-близкият ни съсед и за него знаем (или мислим, че знаем) много. Луната е  изучавана, картографирана  и дори посещавана от хората повече от един път. Все пак, това не означава, че не разполага с някои изненади, които може да ни поднесе.

При нови изследвания на Луната беше открита една от тези мистерии – големи дупки в лунната повърхност в близост до Северния полюс на Луната. Според най-смелата теория на учените, тези дупки може да са част от огромна мрежа тунели под лунната повърхност.

Странните дупки са били забелязани от изследователи, които работят с института  SETI – Search for Extraterrestrial Intelligence за намиране на извънземен разум и с изследователската програма за Марс – и двете организации използващи изображения от лунния орбитален апарат на НАСА , като търсят да идентифицират  пропуски при предишни изследвания на  повърхността на Луната.

Преди да започнете да си представяте малките зелени човечета, живеещи в подземията на Луната, трябва да знаете, че учените въобще не мислят, че тунелите са създадени от извънземни на същества.  Те определят тунелите като останките на древните „тръби“, по които е текла  лава, преди да падне дълбоко под повърхността на Луната. С течение на времето, потокът от магма е престанал да съществува, но големи кухи канали останали.

Дупките открити от учените са наречени „капандури“. Образували са се там, където твърдата черупка на лава се е сринала  и така е създала път към повърхността на Луната.

На този етап не е ясно каква е дължината на тези тунели, нито докъде стигат те, но в НАСА вече обмислят  потенциалната им полезност за бъдещите  пилотирани мисии на Луната.

„Дори и образите с най-висока резолюция от дупките заснети на кратера Филолаос  (Philolaus), не ни позволяват да сме сигурни на 100 процента, че това са „капандури“ на тунели от лава, но ние ги анализираме по големина, форма , светлина и геология и вероятността да са тунели и доста висока“, обяснява Паскал Лии, учен от програмите SETI и Mars, който анализира новите находки.

В не толкова далечно бъдеще астронавтите на Луната могат да използват тези лунни тунели за укрития от космическата радиация. Обикновено когато се говори за изграждането на лунна колония си представяме структури разположени на повърхността на земния спътник. Дали обаче изграждането на инфраструктурата на една такава колония няма да бъде по-безопасна и ефикасна, ако е под повърхността на Луната във вече съществуващите тунели?

The post Вече намериха приложение на тунелите на Луната appeared first on Мегавселена.

Малките космически апарати досега най-често се използват в орбита около Земята. Европейската космическа агенция (ESA) има и други планове за миниатюрните космически сонди, като избра два уреда, победители в конкурс за изграждане на малки космически кораби, които ще изучават тъмната страна на Луната.

Първият, Lunar Meteoroid Impact Orbiter (Lumio), ще обиколи далечната страна на Луната, за да картографира метеоритни бомбардировки, търсейки ярки светкавици.

Вторият, Lunar Volatile and Minearology Mapping Orbiter (VMMO), междувременно ще изследва намиращият се в затъмнената част на Луната кратер Шакълтън (Shackleton), в близост до лунния южен полюс, за да търси лед и други материали, които биха могли да бъдат полезни за бъдещи колонизатори на земния спътник. Ще наблюдава и измерва и радиацията в този район.

И двете устройства са изградени от 12 единични кубчета, всяко от които има размера на „кабинна чанта за самолет“. Разликите се свеждат най-вече до сензорите – Lumio ще използва оптична камера, докато VMMO ще разчита на миниатюрен лазер.

Двата миниатюрни космически уреди ще работят за мисии на Европейската Космическа Агенция през февруари и март. Точно кога ще започнат и колко дълго ще останат активни, не се съобщава, но се очаква на VMMO да са нужни 260 дни, за да състави водната карта за кратера.

При условие, че всичко работи според очакванията, малките космически кораби биха могли да помогнат за въвеждането на ерата на по-евтино изследване на Луната. Досега лунните сонди обикновено бяха големи и скъпи проекти, които принуждаваха учените да избират мисиите относително внимателно.

„Кубчетата“ отварят вратата за операции на Луната, които преди това не са били реалистични и биха могли да помогнат за запълването на пропуски в знанията за най-близкия ни небесен съсед.

The post Миниатюрни космически сонди ще изучават обратната страна на Луната appeared first on Мегавселена.

Визията на НАСА за изследване на Луната включва кацане на астронавти подбрани от агенцията, както и от нейни партньори, на повърхността на земния спътник. Програмата за това ще стартира още до края на 2020 г. Това стана ясно от изявление на администратор на агенцията, направено на закуска в Асоциацията за космически транспорт.

Робърт Лайтфуут описва визията на НАСА и космическите дейности на агенцията до 2030 г., за които е предвиден бюджет от следващата година:

„На Луната ще имаме хора, пристигащи и връщащи се с постоянен набор от полети, които ще ни позволят да вършим работата, която искаме да вършим на Луната“, казва Лайтфуут.

В орбита около Луната ще бъде платформата Lunar Orbiting Platform – Gateway, съоръжение имащо цилиндрична форма и позволяващо на хората да го обитават, напускат, да стигат до повърхността на Луната и да се връщат обратно на него. Съоръжението доскоро известно като Deep Space Gateway, е един от ключовите елементи на плановете за проучване на Луната в предложението на бюджета, което предвижда бъдещо изграждане, като първоначалните елементи ще бъдат изстреляни през 2022 г.

Друг елемент от плана на НАСА изисква набор от финансирани споразумения с частния сектор, известни като Next Space Technologies. Те са свързани на първо място с  проекти за модул за местообитание на астронавтите в платформата. Няколко компании в момента работят върху тези проекти.

Бюджетът също така предвижда създаването на „поредица от капсули за кацане на Луната“, които ще направят лунните мисии възможни. НАСА ще отправи покани към различни фирми да представят техни проекти за първоначална мисия за роботизирано кацане на Луната в близко бъдеще, казва Лайтфуут.

Тези първоначални малки роботизирани сонди кацащи на Луната, ще бъдат последвани от по-големи мисии, но как те ще се развиват до космически кораби, способни да носят хора до лунната повърхност и обратно, не е описано подробно в предложението.

„Това, което целим, е в последната част от следващото десетилетието да имаме хора на Луната“, каза Лайтфуут в отговор на въпрос относно сроковете на програмата. Този глобален подход към проучването на Луната се основава на доклад, поръчан от вицепрезидента Майк Пенс на първото заседание на Националния космически съвет, състояло се на 5 октомври миналата година. „Резултатът от този доклад беше включен в бюджета“, каза той.

В речта си Лайтфуут поясни и друг елемент от визията на НАСА за идното десетилетие, с който се планира прехвърлянето на дейности от ниска орбита около Земята, сега извършвани от Агенцията, към частния сектор. Това включва прекратяване на финансирането от страна на НАСА на операциите на Международната космическа станция до средата на следващото десетилетие.

„Индустрията е готова, те се чувстват подготвени за новите предизвикателства и да разработят проекти различни от тези на правителството“, казва Лайтфуут.

Това предложение обаче предизвика критика от няколко ключови членове на Конгреса, които се противопоставиха на усилията  за прекратяване на финансирането на Международната космическа станция до 2025 г., пише изданието SpaceNews.

The post НАСА разкри програмата си за кацане и проучване на Луната appeared first on Мегавселена.

Нашата Луна не само обикаля около Земята, но и всяка година се отдалечава от нея с около 3.81 сантиметра. При този процес въртенето на Земята действително се забавя. Ами ако една нощ, луната просто изчезнe? Какви ще са последиците за Земята?

При пълнолуние, спътникът на Земята е средно 14 000 пъти по-ярък от следващото най-ярко нещо в нощното небе – Венера. Така че без нея всяка нощ ще бъде толкова тъмна, колкото при нова луна. Но още на следващата сутрин ще започнете да осъзнавате колко важна е Луната за живота на Земята.

Да започнем с това, че между слънцето, земното въртене и Луната, Луната има най-голямо влияние върху приливите на Земята.

Без Луната високите и ниските приливи и отливи ще се свият с около 75%. Това би застрашило живота на много видове раци, миди и морски охлюви, които живеят в приливните зони. Тяхното изчезване би поставило под заплаха съществуването на по-големите животни, които разчитат на тях за храна, като в крайна сметка ще бъде заплашено съществуването на цялата крайбрежна екосистема. След няколко десетилетия това ще доведе до намаляване на рибите в морето, но и на населението в крайбрежната суша.

Едно от най-големите събития свързани с размножаване в света се случва в Големия бариерен риф. Всеки ноември в дните след пълнолуние, кораловите колонии в рифа – обхващащи район, голям около  три пъти повече от територията на България, освобождават милиони яйца и сперматозоиди в рамките само на няколко минути. Учените са сигурни, че пълната луна играе важна роля в този процес, но точно как – остава мистерия.

На сушата, животни като червените раци също използват лунни сигнали за възпроизвеждане. След като живеят по-голямата част от живота си в планините, милиони раци мигрират надолу към брега. И тогава само през последната четвърт от Луната, женските отделят яйцата си в морето.

Разбира се, Луната не въздейства така генерално върху възпроизводството на човека, но за сметка на това има силно въздействие върху времето на Планетата. Приливите и отливите помагат да се смесват студените арктически води с по-топлата вода от тропиците. Това балансира температурите и стабилизира климата в световен мащаб. Без Луната прогнозите за времето ще бъдат практически невъзможни. Средните разлики между най-горещите и най-студените места на Земята може да се превърнат в крайно опасни за живота крайности.

Но нищо от това не може да се сравнява с най-голямата промяна, до която би се стигнало през следващите хилядолетия, ако изчезне Луната. Сега Земята се накланя по оста си на 23,5 °, поради гравитацията на луната. Ако Луната изчезна, оста на Земята ще варира, ще се движи между 10 и 45 градуса.

Някои експерти смятат, че Юпитер може да помогне да се запази наклонът на Земята, без да излезе напълно от контрол. Но дори само допълнителен наклон от 10 градуса ще предизвика пълен хаос в климата и сезоните, каквито ги познаваме сега.

В миналото наклонът на Земята се е променял само с около 1-2 градуса, което според учените е довело да появата на ледниковите периоди. Трудно е да се предположи какво би станало ако този наклон стане 10 или 45 градуса, но едва ли ще доведе до нещо добро за живота на Земята.

Луната не е просто важна за живота на Земята днес. Експертите смятат, че тя също най-вероятно е играла ключова роля и при формирането на живота преди повече от 3,5 милиарда години, пише изданието Business Insider.

Оказва се, че Луната не е просто светлина на нощното небе. Нейното съществуване е от решаващо значение за деликатния баланс, който прави живота на Земята възможен.

The post Какво би станало ако Луната изчезне? appeared first on Мегавселена.